5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 06.02.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 11.11.2011година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 76/2011година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на В. Т. М. от [населено място] против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 440 от 21.10.2010 год., постановено по възз. т.д.№ 1048/2010 год., в частта, с която е отхвърлена предявената от касатора, в качеството му на ищец, искова претенция по чл.265, ал.1 ЗЗД срещу [фирма] за разликата над 2 878.61 лв. до пълния размер на исковата сума от 8 000 лв. – стойност на необходимите разходи за поправка скритите недостатъци в извършените от ответника СМР на обект, представляващ магазин № 1, със застроена площ от 24.60 кв.м., ведно с прилежащото му складово помещение в сутерен с площ от 44.15 кв.м., находящ се на партерния етаж на жилищна сграда с административен адрес [населено място], [улица].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона – чл.264, ал.2, пр.2 и пр.3 ЗЗД и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила по преценката на събрания по делото доказателствен материал, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възразявайки срещу обосноваността на извода на въззивния съд, че извършеното от инвестира преустройство в имота е довело до съпричиняване на констатираните недостатъци в СМР касаторът поддържа, че възприетото с обжалвания съдебен акт разрешение на значимите за изхода на спора въпроси на материалното право – налице ли е некачествено изпълнение по договора за строителство,представляват ли констатираните недостатъци „скрити дефекти”, които не могат да се установят при приемане на изпълнението, както и дължи ли изпълнителят разходите за отстраняване и поправка на недостатъците са разрешени в противоречие с трайната непротиворечива практика на ВКС. Като израз на последната са посочени влязло в сила решение на ВКС № 310/03.04.2008 год., по т.д.№ 994/2007 год. на ІІ т.о. на ВКС; решение от 02.10.2006 год., по в.а.д № 2/2006 год. на АС и решение от 28.03.2008 год., на Варненския апелативен съд по възз. т.д.№ 47/2008 год..
Недоволен от съдебния акт на въззивния съд в частта, с която исковата претенция, основана на чл.265, ал.1 , пр.2 ЗЗД е уважена за сумата 2878.61 лв., заедно с лихви от датата на исковата молба и разноски е останал и ответникът – ТД [фирма], който го е обжалвал с оплакване за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон- чл.264 ЗЗД и чл.265 ЗЗД.
В инкорпорирано в самата касационна жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускане на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърдението на касатора е, че по обусловилия крайния правен резултат по делото материалноправен въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция, в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР на ОСГТК на ВКС № 1/19. 02. 2010 год. се свежда до наличие на законова възможност при приета от поръчващия работа чрез надлежно упражнено от същия право по чл.264, ал.1 ЗЗД, в по- късен момент да бъде ангажирана отговорността на изпълнителя по реда на чл.265 ЗЗД е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика на ВКС.
В подкрепа на въведения критерий за селекция са цитирани две решения на състави на ТК и на V-то г.о. на ВКС: № 240/ 14.06. 2007год., по т.д.№ 1026/2006 год. и № 1100 от 04.07.2003 год. по гр.д.№ 1876/2002 год. на V-то г.о..
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Подадените от страните по делото касационни жалби, отговарящи на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността им, са в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и като заявени срещу съдебен акт подлежащ, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, на касационен контрол са процесуално допустими.
За да потвърди първоинстанционното решение на Варненския районен съд, с което исковата претенция, основана на чл.265, ал.1, пр.2 ЗЗД е частично уважена до размера на присъдената сума въззивният съд е приел, че възложеното със сключения между страните договор за взаимно учредяване право на строеж строителство на процесния магазин, фактически осъществено от ответника е предадено на ищеца с дефекти.
Появили се в последствие и изразяващи се във влага и мухъл по стените на сградата и по част от тавана, същите, според изложеното в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, имат характер на „скрити недостатъци” по см. на чл.264, ал.2 ЗЗД и са основание за ангажиране договорната отговорност на изпълнителя за заплащане стойността на разходите, необходими за отстраняването им, установена от приетите заключения на изслушаните съдебно- технически експертизи.
Въз основа преценката на събраните по делото доказателства, вкл. заключенията на съдебно техническите експертизи и на санитарно-хигиенната експертиза решаващият съд е приел за основателно възражението на ответника за комплексния характер на така констатираните скрити недостатъци и съпричиняването им от възложителя, в резултат на извършено преустройство в помещенията след приемане и начина на експлоатация на обекта, несъвпадащ с първоначалното му предназначение, поради което е намалил дължимите суми, приемайки съотношение 2/3.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват на настоящия съдебен състав да приеме, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато поради следното:
І. По касационната жалба на ищеца В. М.:
Поставените от касатора въпроси, така, както са формулирани са твърде общи и свързани по- скоро с правилността на фактическите и правни изводи на въззивния съд, отколкото с приложението на чл.264, ал.2 ЗЗД и чл.265, ал.1 ЗЗД – значими за спора, поради което не попадат в обсега на чл.280, ал.1 ГПК.
Но дори и да се приеме, че имат обуславящо за изхода на конкретното дело значение, както твърди касатора, но са непрецизно формулирани, то не е налице поддържаният критерий за селекция.
Цитираният съдебен акт на ВКС, постановен от състав на касационната инстанция по реда на ГПК/ отм./ няма задължителен за съдилищата характер, поради което обективно не би могъл да бъде източник на противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК- арг. от т.2 на ТР на ОСГКТК на ВКС № 1/19.02.2010 год..
Нещо повече, същият съобразно разрешените правни въпроси, касаещи приложението на чл.264, ал.1 ЗЗД в хипотезата на предаване на изработеното с явни недостатъци и отсъствието на законово изискване за съобщаването им на изпълнителя, е неотносим към приложението на чл. 264, ал.2 ЗЗД и установеното от законодателя различие в задължението на възложителя за съобщаване на скритите недостатъци, поради което не би могъл да бъде възприет и като обосноваващ основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, ако се счете, че всъщност се касае до неправилно определена правна квалификация от страната.
Що се отнася до посоченото решение на Варненския апелативен съд, то освен, че липсва отбелязване последното да е влязло в сила, за да бъде част от съдебната практика, както изрично е разяснено в т.2 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, се явява също неотносимо.
Даденият с постановяването му отговор е на въпроса за изискуемостта на задължението за заплащане на дължимото на изпълнителя възнаграждение, когато страните по договора за изпълнение на СМР са уговорили различни от предвидените в чл.265, ал.1 ЗЗД права за възложителя – отстраняване недостатъците на приетата работа да е условие за настъпване изискуемостта на вземането по чл.266, ал.1 ЗЗД, какъвто не е предметът на спора, разгледан с обжалваното въззивно решение.
По съображения черпени от съществуващата в Конституцията на Р.България и ЗСВ уредба на съдебната система, въобще ирелевантно за съдебната практика е цитираното решение на АС – арг. от т.3 на ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГКТК.
ІІ.По касационната жалба на [фирма]:
Поставеният от касатора – ЮЛ материалноправен въпрос е значим за конкретния правен спор, доколкото обуславя правния резултат по делото, с което главната предпоставка за достъп до съдебен контрол е доказана. По отношение на същия не е осъществено визираното основание- допълнителна процесуална предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираните решения на състави на ВКС, постановени по реда на ГПК /отм./ по изложените по- горе съображения – отсъствие на задължителен за съдилищата в страната характер, не се включват в практиката на ВКС по см. на т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно постановките в т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, поради което не могат да бъдат и източник на твърдяното от жалбоподателя противоречие.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че дори да се приеме, че последният е имал предвид основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, то и също не е налице.
Вярно е, че решенията, на които страната се позовава са принципно относими към поставения от ЮЛ- касатор материалноправен въпрос, но фактите и обстоятелствата, въз основа на които е възприето разрешаването му са различни по всяко едно от делата и е обусловено както от вида на възложената работа, така и от характера на констатираните недостатъци, поради което изискуемият се идентитет, обуславящ противоречивото му разрешаване от съдилищата по см. на визирания селективен критерий – отсъства.
Отделен остава и въпросът, че решение № 1100/2003 год., по гр.д.№ 1876/2002 год. на V-то г.о. отново, както и в цитирания от касатора- ищец съдебен акт, касае само видими, а не”скрити” недостатъци.
Или, като обобщение следва да се посочи, че доколкото чрез поставените правни въпроси касаторите оспорват обосноваността на изводите на въззивния съд и правилността на извършената преценка на доказателствения материал по делото, контролът по отношение на които е неосъществим в производството по чл.288 ГПК, те не установяват предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Водим от изложеното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационните жалби на В. Т. М. от [населено място] с вх.№ 47958/26.11.2010 год. и на ТД [фирма], със седалище в [населено място] с вх.№ 43459/04.11.2010 год. на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 440 от 21. 10. 2010 год., по възз. т.д.№ 1048/ 2010 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: