О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София,08.02.2013 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. дело № 55 / 2013 година, и за да се произнесе , взе предвид :
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 7646/13.12.2012 год. на И. Б. Л. и Е. Б. Н. и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Т. З.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 530 от 15.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 812/2012 година на ОС-Пазарджик.
С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдила Решение Nо 505 от 08.06.2012 година по гр.д. Nо 5296/2011 година на РС-Пазарджик по отхвърления негаторен иск по чл. 109 ЗС.
С касационната жалба се поддържа , че поддържа , че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съществени процесуални правила, основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да бъде допуснато касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа с довод, че въззивният съд по заявения иск по чл. 109 ЗС се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС – ТР 31/85 год. на ОСГК на ВС , с което се приема , че „искът основан на чл. 109 ЗС представлява правна защита на правото на собственост, срещу всяко пряко и/ или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение на обекта на правото на собственост , което може и да не накърнява владението, но ограничава , смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта според нейното предназначение”, след като е приел, че „ негаторният иск не съдържа презумпция, че всяко строителство в отклонение или нарушение на СПН е противозаконно действие, което пречи да се упражнява правото на собственост”.
Искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК с довод , че решението на въззивният съд е в противоречие с Решение Nо 340 от 25.05.1994 година по гр.д. Nо 918/93 год. на ВС-IV отд.,” от което по аналогия се установява , че ответникът/ Е. Л./, извършил промяната на съществуващия проход с преустрояването през 2006 година на преграждането с метални решетки , с което е ограничил достъпа към гаража и жилището т.е. налице е правото на ищците за защита по чл. 109 ЗС да поискат възстановяване на прохода и възстановяване правото на пълноценно ползване по предназначение на прохода.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- Е. Л. чрез адв.М . М.- АК П. , с което се оспорва допускането на касационното обжалване поради липсата на формулирани процесуални или материално правни въпроси, които да са разрешени от въззивната инстанция в противоречие със задължителната или незадължителна практика на ВС/ВКС, наведените основания по същество съставляват основания за касационно обжалване .Поддържа се становище , че е налице задължителна съдебна практика- Решение Nо 299 от 15.06.2010 год. по гр.д. Nо 500/2009 год. на ВКС-II отд. , изцяло съобразена с обжалваното решение.Претендират се разноски в размер на 400 лв.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , искът е разгледан като неотценяем , поради което касационната жалба се явява процесуално допустима.
За да отхвърли иска по чл. 109 ЗС на ищците И. Л. и Е. Н. за защита на правото им на собственост на гараж, изграден в съсобствен недвижим имот в [населено място], въззивният съд е приел, че същите не са доказали наличие на действия, с който ответника по делото Е. Л. с изграждането на двете метални решетки- врати, преграждащи прохода към гаражите , създава пречки за упражняване правото на собственост на ищците в пълен обем, след като не всяко строителство в нарушение на СПН е пречка за упражняване правото на собственост.
При преценка на наведените доводи за наличие на условия за допускане на касационното обжалване , настоящият състав на ВКС намира, че по поставените правни въпроси не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1, т.2 и /или т.3 ГПК.
Касационното обжалване може да бъде допуснато, съгласно разясненията на т. 1 и т.4 на ТР 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС само при наличието на конкретно изведен / формулиран/ материално-правен или процесуално-правен въпрос.Т.е. касае се до посочване на конкретно разгледан правен проблем в рамките на предмета на спора ,по който има произнасяне на въззивния съд и това произнасяне е обусловило изхода на правния спор по делото.
Поставеният въпрос следва да касае правно/ от гл.т. на приложение на материално-правна норма / виждане по приложение на закона от решаващия- въззивен съд , което да може, в етапа на селекция , да бъде съпоставено със задължителна или незадължителна съдебна практика или обоснована необходимост от гл.т. на липсата на съдебна практика , или приложимостта на нов закон или необходимост от преодоляване на установено виждане на съдилищата по приложението на правен институт и др., с цел да се постигне до еднаквото и точно прилагане на закона и развитие на съответния материално-правен или процесуално-правен институт, за да има надлежно произнасяне в ранката на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК.
След като страната- касатор не сочи конкретен въпрос с изложението си , а само подчервата , че въззивният съд се е произнсеъл в противоречие с цитираната задължителна респ. незадължителна съдебна практика и приповтаря въведени с касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение като „ този извод на съда е неправилен „ този извод е в противоречие със събраните доказателства ” и др., то не може да се приеме , че са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 т.1-3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Дори и при „извличане „от страна на ВКС на въпрос в смисъл , че има такъв касаещ „ приложимостта на чл. 109 ЗС , когато няма точно съвпадение на онези прояви на ответника, с който се препятства упражняване правото на собственост на ищеца в пълен обем , то касационното обжалване не би могло да се допусне , тъй като страната не сочи в какъв смисъл следва да бъде поддържаното от нея „точно приложение на законите”.
В тази насока възраженията на ответника по касация , изложени в отговора по чл. 287 ал.1 ГПК са напълно основателни.
С оглед на констатацията , че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , в полза на ответника Е. Н. Л. следва да се присъдят своевременно претендираните / л. 19/ и доказани с Договора за правна защита и съдействие 001460/ л.21/ разноски за касационното производство в размер на 400 лв. / четиристотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 , т.2 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба вх. Nо 7646 /13.12.2012 год. на И. Б. Л. и Е. Б. Н. и двамата от [населено място] чрез процесуалния представител адв. Т. З.- АК П. срещу въззивно Решение Nо 530 от 15.11.2012 година по гр.възз.д. Nо 812/2012 година на ОС-Пазарджик, с което е потвърдено Решение Nо 505 от 08.06.2012 година по гр.д. Nо 5296/2011 година на РС-Пазарджик по отхвърления негаторен иск по чл. 109 ЗС.
ОСЪЖДА И. Б. Л. и Е. Б. Н.и двамата от [населено място] да заплатят на Е. Н. Л. от [населено място] сумата 400 лв./четиристотин лв./,разноски за касационното производство, на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :