О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 08.02.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 2713 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
В. Т. Г. от [населено място], обл. В. и М. Т. Г. от [населено място], двамата чрез адв. Ел. С. от ВАК, обжалват в срок въззивното решение от 6.04.2017 год. по гр. д. № 27/2007 год. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 14.10.2016 год. по гр. д. № 108/2016 год. на районния съд в гр. Кула.
Касаторите поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искат неговата отмяна и вместо това предявеният иск бъде отхвърлен.
В изложението към касационната жалба касаторите релевират основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Поддържат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси относно статута на имотите като земеделски с оглед изключването им от плана и необходимостта, за да се възстанови собствеността върху такива имоти да се проведе процедурата по ЗСПЗЗ, както и по процесуалноправния въпрос, свързан с липса на указание за представяне на доказателства във връзка с доводите на страните, обосновавайки твърдяната неправилност на въззивното решение.
Ищците М. Й. Н. и Ц. Й. М., двете чрез пълномощника им адв. П. П., оспорват наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по съображенията в представения писмен отговор, както и оспорват касационната жалба като неоснователна с искане обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено. Претендират присъждане на направените разноски по делото.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ г. о., при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният иск за собствеността на имот № 133 от 1 520 кв. м. по действащия план на [населено място], идентичен с ПИ 425 кв. 3, урегулиран в УПИ ІX-425 и Х-425, кв. 3 по плана на [населено място], действал към 1957 год., е уважен, въззивният съд приел, че ищците се легитимират като собственици на основание представените доказателства за наследствено правоприемство и извършена между праводателите им делба с решение от 21.01.56 год. по гр. д. № 767/56 год. на РК-Кула и делбен протокол от 18.03.57 год. при липса на доказателства за възстановяване на собствеността от страна на ответниците /сега касатори/ с оглед установяване на основанието, на което те владеят имотите. Следователно, релевантен за изхода на спора за собствеността на спорния имот е принадлежността на правото на собственост в лицето на ищците, което представлява първата от кумулативно предвидените предпоставки за основателност на иска по чл. 108 ЗС.
Съгласно задължителните указания в ТР № 1/19.02.2010 год. по т. д. № 1/20009 год. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо ВКС е длъжен да го допусне до касационно обжалване, при което преценката за валидноста и допустимостта ще се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба. Изводът се обосновава със служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, в т. ч. и при допускане на касационното обжалване. В настоящия случай съдът намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне предвид вероятността същото да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба /т. 4 от ТР № 1/17.07.2001 год. по гр. д. № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС/. Горният извод се обосновава с позоваването на ищците на основанията за легитимацията им за собственици – по наследствено правоприемство от посочените наследодатели, страни по делбено производство по дело от 1956 год. при липса на изложени в исковата молба факти и обстоятелства, с оглед на които се поддържа придобивно основание относно правото на собственост, чиято защита е предмет на предявения иск по чл. 108 ЗС.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 20 от 6.04.2017 год. по гр. д. № 27/2017 год. на Видинския окръжен съд по подадената от В. Т. Г. от [населено място], обл. В. и М. Т. Г. от [населено място], двамата чрез адв. Ел. С. от ВАК, касационна жалба против него.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв., като при изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на ІІ г. о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: