О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№71
София, 29.01. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 2* по описа за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “О” Е. , гр. Х., приподписана от адв. Х от АК- Х. против решение № 60 от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 24/2008 г. на Хасковския окръжен съд, с което е отменено решение № 630 от 28.11.2007 г. по гр.д. № 344/2007 г. на Хасковския районен съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Н. А. П. от гр. Х. искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, и тези искове са уважени, като е отменено извършеното със заповед № 31/05.02.2007 г. на управителя на “О”Е. дисциплинарно уволнение на Н. А. П. от длъжността “обредник”, същата е възстановена на заеманата длъжност и й е присъдено обезщетение за принудителна безработица за период от шест месеца, в размер на 1750,50 лв., ведно със законната лихва, считано от 26.02.2007 г. до окончателното изплащане.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа, че постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, е в противоречие с установената практика на ВКС, в която връзка сочи и представя съдебна практика – решение № 1* от 14.07.2006 г. на ВКС по гр.д. № 3160/2003 г., ІІІ г.о. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответницата по касационната жалба Н. А. П. от гр. Х. не изразява становище по нея в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважени неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и обусловен от тях оценяем иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи обективно съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ въззивният съд е посочил, че заповедта на представляващия ответното дружество, с която трудовият договор с ищцата е бил прекратен, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. с чл. 188, т. 3, вр. с чл. 187, т. 3, предл. 1 КТ, поради неизпълнение на възложената работа, свързано с нарушение на финансовата и трудова дисциплина, е незаконосъобразна, тъй като наложеното на ищцата дисциплинарно наказание “уволнение” се явява несъразмерно тежко, тъй като с поведението си работодателят сам е създал пречки на ищцата в качеството й на обредник да изпълни задължението си в срок да отчете парите, които събира като отчетно лице.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва атакуваното въззивно решение да е постановено в противоречие със задължителната, съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ, практика на Върховния касационен съд, както и на постановленията на Върховния съд. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е представено посоченото по-горе съдебно решение – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В изложението, съдържащо се в касационната жалба не е формулиран същественият материалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Направените доводи от касатора обосновават касационни оплаквания относно порочността на постановеното въззивно решение по чл. 281, т. 3 ГПК като същите могат да бъдат разглеждани от касационния съд по същество, едва след допускане на решението до касационно обжалване. Твърдения, които касаят неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, не могат да аргументират приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Представеното от касатора съдебно решение се отнася до конкретен казус, разрешен при конкретна фактическа обстановка, което не обосновава противоречива съдебна практика по чл. 187, т.3 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ. Обжалваното съдебно решение не влиза в противоречие с представеното относно фактическия състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение като различията в крайните изводи са повлияни от различни фактически обстоятелства и тяхната конкретна преценка от съда, които обстоятелства са относими към правилността на решението и които нямат отношение към приложното поле за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Както се изложи, жалбоподателят не е посочил разрешен от въззивния съд съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, което ще доведе до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго и т.н., какъвто не е настоящият случай.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 и т. 3 от ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, касационната жалба на “О” Е. гр. Х., представляван от управителя Л. П. Д. , против решение № 60 от 07.04.2008 г., постановено по гр.д. № 24/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: