О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София 03.02.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 4645 по описа за 2008 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. на о. срещу решение от 16.06.08г.по в.гр.дело № 4180/06г.на Софийски градски съд,с което е оставено в сила решение № 206 от 19.10.06г.на Софийски районен съд,55 състав,постановено по гр.дело № 16617/06г.,с което са уважени обективно съединените искове с правно основание чл.344 ал. т.1 и т.2 от КТ,предявени от Д. З. П. против М. на отбраната.
Към касационната жалба е приложено изложение за допустимост на касационното обжалване. Касаторът счита,че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,решен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение № 1* от 17.05.00г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 322 от 25.06.98г.на ВКС по гр.дело № 970/97г.на ІІІ г.о.
Върховният касационен съд ,състав на четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК ,приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че уволнението на ищцата Д,извършено със заповед № 83/1.06.06г.на Командващия на сухопътните войски на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ- поради съкращаване в щата,е незаконно,поради което е отменил атакуваната заповед и е възстановил ищцата на длъжността „деловодител” при поделение 22490 към М. на отбраната.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Повдигнатият материалноправен въпрос за пасивната легитимация на ответника е съществен,тъй като е от значение за изхода на спора,но не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Противоречива съдебна практика е налице,когато един и същ въпрос е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение и друго влязло в сила съдебно решение. Приложените съдебни решения са неотносими към конкретния казус. Има трайна практика на ВКС във връзка с приложението на §1 т.1 от ДР на КТ за процесуалната правоспособност на работодателя. В конкретния случай въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с установената практика на ВКС,а е приложил специалния закон –чл.271 ал.2 от ЗОВСБР/в редакцията обн. ДВ,бр.40/2002г./
Въз основа на изложеното следва,че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,поради което не следва да се допуска касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решението от 16.06.08г.,постановено по в. гр.дело № 4180/06г.на Софийски градски съд по жалба на М. на отбраната.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.