О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.71
гр. София, 26.01..2010 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 975 по описа на Върховния касационен съд за 2009 година, ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Ищецът Л. П. Д., чрез пълномощника си адв. Н. Д. , обжалва в срока по чл. 283 ГПК въззивното решение от 6.03.2009 год. по гр. д. № 277/2008 год. на Смолянския окръжен съд. С него и при повторното разглеждане на делото, след отмяна на предходното въззивно решение в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от него против Ф. Д. Д. и М. Д. Д. – наследници на М. Й. Д. , иск за признаване за установено, че неговият наследодател С, починал през 1962 год., е бил собственик към 1958 год. на основание покупко-продажба от 1905 год. на ? ид. ч. от спорния имот, представляващ ливада в м. “З” с № 4* в землището на гр. З., с площ от 3.845 дка и граници:дере и гора, отново е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен.
В останалата част, с която искът за другата ? ид. ч. от процесния имот е уважен, е налице влязло в сила решение.
Ищецът обжалва в срок и решението на въззивния съд по същото дело от 29.05.2009 год., с което е оставена без уважение молбата му за допълване на решението от 6.03.2009 год. с произнасяне по предявен от него против ответниците установителен иск за признаване, че към 1958 год. техният наследодател М не е бил собственик на целия имот.
От съдържанието на приложените изложения към жалбите следва да се изведат като основания за допускане на касационното обжалване на решенията на въззивния съд тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Касаторът поддържа, че материалноправният въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл, касае приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и този въпрос според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото с оглед огромния брой дела с такъв предмет, а по поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ГПК /отм./ поддържа, че въззивният съд е процедирал в противоречие със съдебната практика, илюстрирана с представените съдебни решения. Значението на въпроса за произнасянето на съда по всички предявени искове обосновава като основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане до касация и на допълнителното решение на въззивния съд.
Ответниците Ф. Д. А. /Дедьова/ и М. Д. Д., чрез пълномощника им адв. Д. П. , в представения писмен отговор оспорват на първо място допустимостта на касационното обжалване, с оглед наличие на обжалваем интерес по делото под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер от 1 000 лв. На второ място оспорват наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на решението и евентуално поддържат становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, в настоящия си състав на ІІ г. о. като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като е налице пречка за това – хипотезата на чл. 280, ал. 2 ГПКс оглед обжалваем интерес по настоящето дело под 1 000 лв.
От представеното в първоинстанционното производство удостоверение за данъчната оценка на спорния имот е видно, че тя възлиза на сумата 39.80 лв.
Въпрос за цената на иска, посочена от ищеца, не е бил повдиган в хода на производството. А същата по искове за собственост, какъвто е и настоящият, се определя от данъчната оценка, а ако няма такава – от пазарната цена на вещното право. И тъй като спорното право е имало данъчна оценка, то обжалваемият интерес по делото се обуславя от нея, а не от пазарната такава, за която касаторът представя към касационната жалба експертна пазарна оценка. Действително, в закона не се съдържа определение на понятието “обжалваем интерес” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, но с оглед на това, че в чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК законодателят използува и двете понятия за определяне размера на цената на иска, която съгласно чл. 68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото, то следва да се приеме, че и понятието “обжалваем интерес” се определя по този начин, тъй като друго не е посочено в закона. И след като до настоящия момент не е повдиган въпрос за друга цена на иска, то с оглед на едно от основните начала в гражданския процес за равенство на страните – чл. 9 ГПК, е недопустимо да се обсъжда друг, различен от заявения от самия ищец обжалваем интерес от решаване на делото от касационната инстанция. Приложеното доказателство за пазарна оценка на имота над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер не би могло да се обсъжда, с оглед произнасянето на настоящата инстанция в закрито заседание в производството по чл. 288 ГПК, без възможност да се събират доказателства в подкрепа или не на различна оценка на имота.
Поради изложените съображения следва да се приеме, че обжалваното въззивно решение е постановено по дело с обжалваем интерес под 1 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Подадените касационни жалби следва да се оставят без разглеждане, а производството бъде прекратено.
Разноски не се претендират в настоящето производство, поради което и не се присъждат на ответниците.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадените от Л. П. Д. от гр. З., чрез адв. Н. Д. , касационни жалби против въззивното решение № 25 от 6.03.2009 год. и това с № 123 от 29.05.2009 год., постановени по гр. д. № 277/2008 год. на Смолянския окръжен съд и ПРЕКРАТЯВА настоящето производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: