О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 06.02.2009 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести февруари през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 825 по описа за 2008г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. П. от гр. П. чрез процесуалния й представител адв. Н срещу решение № 188 от 10.07.2008г. по в. т. дело № 284/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия в частта, с която е оставено в сила решение № 132/20.03.2008г. по т. дело № 196/2007г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Н. П. от гр. П. против „З” А. , гр. Д. иск по чл.431, ал. 2 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за обявяване нищожността на решенията по т. 2 и т. 4 от дневния ред на Общото събрание на акционерите на „З” А. , гр. Д., проведено на 29.12.2006г. и частично заличаване на решение № 8 от 03.01.2007г. по ф. дело № 1612/1997г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която са вписани в търговския регистър процесните решения по т. 2 и т. 4 от дневния ред, и ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски в размер 240 лв. за първата инстанция и 240 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. В писменото изложение са релевирани доводи за противоречие на правните изводи на съда с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, раздел ІІ, както и доводи, че правилното разрешаване на правния спор е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото с оглед спецификата, регулярността и интензитета на спорните взаимоотношения, които налагат установяването на трайна и ясна практика – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 от ГПК.
Ответникът „З” А. , гр. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице условията за допускане на касационно обжалване на решението, тъй като по отношение на съществените за спора въпроси съществува трайна практика на ВКС, а именно цитираното от касатора тълкувателно решение, поради което въпросите не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ във връзка с чл. 97, ал. 1 от ГПК /отм./, въззивният съд е приел, че сочените от ищеца нарушения при провеждане на общото събрание на дружеството на 29.12.2006г. – липса на изискуемия кворум за провеждане на събранието и за вземане на решения, не водят и не биха могли да доведат до нищожност на взетите решения. Според решаващия съдебен състав нищожни са липсващите /невзети/, но отразени като съществуващи в протокола на събранието или вписани в регистъра решения на общото събрание, както и решенията, взети извън пределите на компетентността на общото събрание. Изложени са съображения, че липсват и хипотезите на чл. 75, ал. 2 от ТЗ /взети в противоречие с влязло в сила съдебно решение/ и чл. 197, ал. 3 от ТЗ /решение за разпределение на нови акции несъразмерно на участието на акционерите преди увеличението/. Въззивният съд е приел, че решенията, взети при опорочена процедура по свикване на Общото събрание, реда и кворума за вземане на решения или противоречащи на учредителния акт на дружеството или на повелителни разпоредби на ТЗ, са незаконосъобразни /отменяеми/, но не и нищожни и защитата срещу тях се извършва по реда на чл. 74 от ТЗ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи. Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и от който зависи изходът на делото. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е винаги специфичен по делото.
Същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е дали допуснатите нарушения на учредителния договор или императивни разпоредби на ТЗ при провеждане на общото събрание обосновават нищожност на взетите от общото събрание на съдружниците на дружеството решения.
Критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато същественият правен въпрос в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Разпоредбата на чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК включва трайната, непротиворечива практика, създадена с решенията на отделните състави на ВС и ВКС, тълкувателните решения на Общите събрания и на Пленума на ВС и ВКС, постановени при действието на ЗУС /отм./ и ЗСВ. Посоченият съществен материалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК. При иск за установяване нищожност на решенията на общото събрание на търговско дружество проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността и съответствието с учредителния акт на решенията на органа. Противоречието със закона или с клаузите на учредителния акт от материалноправна или процесуалноправна страна е предмет на конститутивния иск по чл. 74 от ТЗ, за чието предявяване е предвиден преклузивен срок, но не и на установителния иск по чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 97 от ГПК /отм./. Съобразявайки се с посочената постоянна практика на ВКС, въззивният съд е постановил решението си, поради което се налага изводът, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК не е налице.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на въпроса дали допуснатите нарушения на учредителния договор или императивни разпоредби на ТЗ при провеждане на общото събрание обосновават нищожност на взетите от общото събрание на съдружниците на дружеството решения е налице константна задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. по тълк. дело № 1/2002г. на ВКС, ОСГК, която не се налага да бъде променяна. С тази практика решаващият съдебен състав се е съобразил, поради което не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188 от 10.07.2008г. по в. т. дело № 284/2008г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.