О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
гр. София, 09.02.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 863 по описа за 2009г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „С” О. , с. П., община Б., приподписана от процесуалния му представител адв. В срещу решение № 448/14.05.2009г. по т. дело № 2260/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е оставено в сила решение от 23.07.2008г. по гр. д. № 642/2004г. на Окръжен съд Благоевград, с което е отменено решение № 1 на Общото събрание на съдружниците на „С” О. , с. П., община Б. от 10.06.2004г. в частта, с която е прекратено участието на Й. С. Д. , И. Г. Ч. и Д. С. Ш. като съдружници поради изключване, и ответникът е осъден да плати на ищците сумата 130 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото /т. 3/; в противоречие със закона и Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002г. на ВКС въззивният съд е изложил мотиви, изцяло касаещи целесъобразността на решението на Общото събрание, излизайки от определената от ТЗ рамка на съдебен контрол и тълкувайки закона и дружествения договор разширително /т. 1/.
Ответниците Й. С. Д. , И. Г. Ч. и Д. С. Ш. не изразяват становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди изложените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да направи извод, че предявеният иск по чл. 74 ТЗ е основателен, въззивният съд е приел, че решението на Общото събрание, с което ищците са били изключени като съдружници, е незаконосъобразно, тъй като в предупреждението основанията за изключване са пренесени механично от закона, без да е конкретизирано какво съдействие е искано от ищците и те са отказали да изпълнят, т. е. предупреждението е формално, не изпълнява целената от закона функция и като краен резултат липсва такова, както и поради това, че решението на Общото събрание за внасяне на допълнителни парични вноски е отменено като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, с който факт съдът е длъжен да се съобрази съгласно чл. 188, ал. 3 ГПК /отм./.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът не е посочил кой според него е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който въззивният съд е решил в противоречие с практиката на ВКС. Неоснователен е доводът, че в противоречие със закона и Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. на ВКС въззивният съд е изложил мотиви, изцяло касаещи целесъобразността на решението на Общото събрание, излизайки от определената от ТЗ рамка на съдебен контрол и тълкувайки закона и дружествения договор разширително. Решаващият съдебен състав не е извършил контрол за целесъобразност на решението на Общото събрание за изключване на съдружниците и прекратяване на участието им в дружеството, а съобразно закона и задължителната съдебна практика е проверил законосъобразността на решението на Общото събрание на съдружниците и съответствието му с разпоредбите на дружествения договор, като се е ограничил с основанията, инвокирани в исковата молба.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е посочил материалноправния или процесуалноправния въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито в касационната жалба, нито в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Посочените две предпоставки следва да бъдат кумулативно дадени. Релевантният правен въпрос, по който съдът се е произнесъл следва да бъде такъв, който не само да е от значение за точното прилагане на закона, но заедно с това да е от значение и за развитието на правото. По въпроса дали предупреждението следва да бъде конкретизирано, в случая дали следва да е конкретизирано какво съдействие е искано от ищците и те са отказали да го изпълнят, както и по въпроса дължат ли съдружниците допълнителни парични вноски, ако решението на Общото събрание за тяхното внасяне е отменено с влязло в сила съдебно решение, е налице съдебна практика, която не следва да бъде променяна.
Развитите в изложението оплаквания за неправилност на извода на САС за допуснати процесуални нарушения при взимане на решението за изключване, изразяващи се в негласуване на останалите изключвани съдружници, както и оплакванията в касационната жалба за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност на решението са пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответниците не се присъждат, тъй като такива не са поскани и не са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 448/14.05.2009г. по т. дело № 2260/2008г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.