О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр. София, 14.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 61089 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Х. Г. Х. и [фирма] против решение №13/14.01.2016 г., постановено по т.д.№ 647/2015 г. от І-ви търговски състав на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът по касационните жалби ги оспорва, с писмен отговор.
Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.
С решението си, по основният правен въпрос, съдът е приел, че със споразумението от 21.06.2011 г., страните по сключения договор за финансов лизинг са постигнали съгласие за начина на плащане на дължимите лизингови вноски. По така представеното по делото писмено споразумение, съдът е приел, че същото не представлява новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, като правоотношението между страните, на което се основава иска е договора за финансов лизинг, а със споразумението се установява действителното правно положение и се внася яснота и определеност по този договор. Прието е, че в споразумението липсва съгласие за прекратяване на старото правоотношение по договора за лизинг и за възникване на ново правоотношение, по договор за заем, поради което е прието, че не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 ЗЗД.
Въз основа на горното, съдът е приел, че предявените искове са основателни, до размера, посочен в заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза.
В хода на делото пред първоинстанционния съд, ответниците са представили ново споразумение между страните, с което твърдят, че финансовите отношения по договора за лизинг са окончателно уредени с него. Съдът не е изложил мотиви по това възражение на ответниците, като въпреки доводите в тази насока и във въззивното производство, наведени с въззивната жалба, въззивният съд също не е изложил мотиви в тази насока.
В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Правните въпроси и доводите, свързани с тях, са идентични и в двете касационни жалба, поради което настоящия състав счита, че следва да се произнесе общо по поставените правни въпроси и в двете изложения на касационните основания.
Сочи се правен въпрос относно приложението на чл.107 ЗЗД и представлява ли промяната в предмета на поетото задължение новация по смисъла на закона. Така поставения въпрос не е относим към спора, доколкото от фактическа страна, въззивният съд не е приел, че е налице промяна в предмета на задължението и оттам са и неговите изводи за липсата на обективна новация. Въпросът би бил относим, ако въззивният съд бе приел, че въпреки наличието на промяна в предмета на задължението, не е налице новация. Дали е налице промяна в предмета на задължението е фактически въпрос, доколкото касае фактите по конкретния спор, като проверката относно това съответствие не следва да се извършва в производството по чл.288 ГПК, доколкото касае фактите по спора, респ. обосноваността и правилността на съдебното решение, които са касационни основания по чл.281 ГПК, т.е. тяхното наличие следва да се прецени едва след като са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Сочи се правен въпрос, свързан със задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и възможността да се препраща към мотивите на първоинстанционния съд, без същия да е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи и свързаните с тях доказателства. Освен доводите, свързани със задължението на съда да обсъди доводите и приетото като доказателство споразумение от 30.01.2014 г., се сочи довод относно това писмено доказателство, че с него отново се установява наличието на новация и промяна на предмета на задължението, което, по съображенията, изложени по-горе, е недопустимо да се провери от касационния съд в настоящото производство. Необсъждането на писмено доказателство и доводи в тази връзка, представлява оплакване за допускане на съществено процесуално нарушение, която евентуално би довело до неправилност на постановеното решение, неотносимо към настоящото производство.
Съдът не е приел, че след прекратяване на договора за лизинг, се дължат лизингови вноски по договора, за период на ползуването на вещта след прекратяване на договора за лизинг. Прието е, че дължимата сума представлява незаплатени лизингови вноски за периода на действие на договора, поради което е неотносим и поставения въпрос в насока, дължат ли се лизингови вноски след прекратяване на договора за лизинг.
По изложените съображения, не са налице касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №13/14.01.2016 г., постановено по т.д.№ 647/2015 г. от І-ви търговски състав на Апелативен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.