О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
С., 14.11.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 533 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез юрисконсулт Р. Н. срещу решение от № 73/21.03.2011 г. на Великотърновски апелативен съд /ВТАС/ по в.гр.д. № 21/2011 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Габровски окръжен съд /ГОС/ по молба на настоящия касатор за поправка по реда на чл.247 ал.1 ГПК на очевидна фактическа грешка в решение № 42/03.07.2009 г. по гр.д. № 61/2009 г. на ГОС.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи съдържанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Х. Х. Ю. не взима становище.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ГОС е предявена молба от [фирма] за поправка по реда на чл.247 ал.1 ГПК на очевидна фактическа грешка в решение № 42/03.07.2009 г. по гр.д. № 61/2009 г. на ГОС. Молбата е във връзка с направено възражение за изтекла погасителна давност за посочен период от време, като молителят твърди, че има грешка в посочения от ГОС период за погасяване по давност на процесното вземане. ГОС е отхвърлил молбата, а ВТАС е потвърдил решението му. ВТАС е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл.247 ГПК и няма несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. Поправката на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК е допустима само когато не представлява изменение или отмяна на формираната воля от съда. Само по пътя на обжалване на решението, каквото е имало в случая, въззивната инстанция може да извърши проверка дали е допусната грешка при формиране на волята на съда относно размера на претенцията и да се постанови ново решение, съобразно направеното искане. Такава преценка и промяна не може да се извърши в производство по молба по чл.247 ГПК, тъй като не е налице несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението и нейното външно изразяване.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът не формулира въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както изисква т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а навежда доводи във връзка с неправилността на решението на ГОС, за което е искана поправка на очевидна фактическа грешка, като поддържа, че при отхвърляне на молбата по чл.247 ГПК, грешките на съда са непоправими, а ако се допусне молбата, ще има възможност за корекция в мотивите и в диспозитива на съдебния акт. Доколкото не е формулиран въпрос по смисъла на закона, а се излагат доводи единствено за промяна на негативния за касатора резултат по молбата му по чл.247 ГПК, които не намират опора в разпоредбата на чл.247 ГПК, настоящият състав на ВКС счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Касаторът не излага съображения, обуславящи наличие на някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, в какъвто смисъл са разясненията на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС Бланкетното препращане към тази разпоредба не е основание за приложението й. Не е такова основание и доводът, че при отхвърляне на молбата по чл.247 ГПК ще остане в сила съдебно решение, касаещо приложение на давност, което не е съобразено с практиката и закона. Следва да се посочи, както е приел и ВТАС, че по реда на чл.247 ГПК не може да се извършва поправка на формираната от съда воля, а може да се поправи само несъответствие между формираната и външно изразена воля каквото несъответствие в случая липсва.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ВТАС.
Настоящият състав на ВКС не присъжда разноски за настоящата инстанция на ответната по жалбата страна, независимо от изхода на спора, тъй като такива не са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73/21.03.2011 г. на Великотърновски апелативен съд по в.гр.д. № 21/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.