3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
С., 14.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. В. гр. дело № 1554/ 2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение№ 31 от 18.01.2010 г., постановено по гр.д.№ 552/2008 г. по описа на Хасковски районен съд, оставено в сила с решение № 172 от 14.07.2010 г. по гр.д.№ 208/ 2010 г. на Хасковски окръжен съд, е отхвърлен иска, предявен от Б. Е. М. против Общината в Х. за признаване на ищеца за собственик на 1/12 ид. ч. от имот с идентификатор 77195.717.150 и с площ 1872 кв.м. по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед от 29.02.2008 г. Със същото решение са отхвърлени исковете на Б. М. против Ш. Ф. Вели, Р. Б. Ч. и М. Н. М. за обявяване нищожност на догорите, с които тези ответници са закупили процесния имот от общината и за осъждането им да предадат владението му на ищеца.
За да отхвърли исковете възивният съд е приел, че ищецът не е доказал да е собственик на процесния имот, тъй като същият е бил отчужден за мероприятие по З.- изграждане на жилищен комплекс, а доколкото заповедта за отчуждаване е отменена частично / за 15/16 ид.ч., тъй като един от наследниците не е подал молба за възстановяване/, няма реално определяне на възстановената част и не е установено дали тя е идентична с претендирания от ищеца имот. От представените скици по действащата кадастрална карта е видно, че ищецът и другите наследници са записани като собственици / вероятно поради възстановяване или като неотчуждени/ на два имота южно от претендирания, а именно имоти с идентификатор 77195.717.138 и 77195.717.139, заемащи най-южната, свободна част от бившия имот пл.№ 4219.
Ищецът Б. М. е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като развива оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. По допустимостта на обжалването се позовава на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, като счита, че съдът се е произнесъл по съществения материалноправен въпрос за вещноправното действие на заповедта по чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ТР № 6/ 2006 г., както и на решения на отделни състави на ВС и ВКС, а именно р.№ № 614-03-ІV, 811-93-ІV, 1998-94-ІІІ, 719-05-ІV и 1401-03-ІV.
Общината Х. оспорва жалбата, като счита че не са налице основания за допускането й до разглеждане.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Установено е по делото, че ищецът и други сънаследници са били собственици на имот пл.№ 4219, който през 1980 г. е отчужден за изграждане на жилищен комплекс съгласно предвижданията по ЗРП на [населено място], като собствениците са били обезщетени парично. Ищецът е представил две заповеди, издадени от Кмета на [община] на основание чл.4 ЗВСВОНИ по З., ЗПИНМ и др., и счита че с тях отчуждаването е отменено, тъй като собствениците са върнали полученото обезщетение от 32 000 лв./ неденоминирани/. Конкретно за процесния имот се твърди, че също е възстановен, но общината неправилно го актувала като общински и го продала на тримата ответници. Във връзка с това претенцията на ищеца е да бъде признат за собственик, договорите да бъдат обявени за нищожни и да му се предаде владението на имота.
Мотивите на въззивния съд да отхвърли исковете са, че заповедта по чл.4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. постановява само частично възстановяване на имот пл.№ 4219, без да се определя къде точно се намира възстановената част, както и дали това е именно претендираният имот, означен с идентификатор 77195.717. 150.
Въпросът за вещноправното действие на заповедта за отмяна на отчуждаването е определящ за изхода на спора, тъй като от тази заповед следват и правата на ищеца върху възстановения имот
От представените от касатора решения на ВКС обаче не може да се направи извод, че въззивният съд е решил спора в противоречие с практиката по поставения материалноправен въпрос.
Според установената практика по приложението на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., намерила израз и в представеното ТР № 6/ 2006 г. на ОСГК на ВКС / посветено главно на възможността за косвен съдебен контрол на заповед или решение за възстановяване на имота по този закон/ както и в решения на отделни състави на ВКС, възстановяването на собствеността става с нарочна заповед, издадена от кмета на общината при наличие на предвидените в закона условия. Заповедта има вещноправно и конститутивно действие, тъй като води до възникване на правото на собственост, което се връща в патримониума на лицата, от които имотът е бил отчужден. В представеното р.№ 719-05-ІV се акцентира още и върху това, че възстановеният имот трябва да е реално определен или поне определяем, което разбиране е залегнало и в обжалваното решение на въззивния съд. Останалите представени решения разглеждат други проблеми на възстановяването по ЗВСВОИ по З., ЗПИНМ и др. или частни хипотези на приложение на закона, напр. връщане на обезщетението- р.1998-94-ІІІ, недопустимоскт на иска по чл.108 ЗС преди да е влязла в сила заповедта по чл.4 от закона- р.№ 811-93-ІV, възстановяване на имот, обременен с вещно право на строеж, което е реализирано- р.614-03-ІV, поради което на базата на тях не могат да се направят изводи за наличие на противоречива съдебна практика.
В настоящия случай въззивният съд не е изразил становище, различно от възприетото в практиката за вещноправното действие на заповедта по чл.4 ЗВСВОИ по З., ЗПИНМ и др., а конкретният резултат по делото за отхвърляне на иска се дължи на недоказаната идентичност на възстановената част от бившия имот пл.№ 4219 в кв.233, и имот с идентификатор № 77195.717.150, върху който е насочена претенцията на ищеца. Правилността и обосноваността на този извод не е предмет на проверка на настоящия етап от производството, което има за цел по критерии и предпоставки, различни от основанията за неправилност на решението, да прецени дали жалбата да се допусне до разглеждане.
Независимо от изложеното следва да се посочи, че в действителност е постановена отмяна само на едната заповед за отчуждаване на имота, а именно на заповед № 472/ 21.10.1980 г. , с която са били отчуждени 16260 кв.м., и то за 15/16 ид.ч., като е пояснено, че се възстановява само частта, незасегната от мероприятието, а именно част от около 1000 кв.м., които подадат в незастроен терен, част от парцел ІІ за „Подземни гаражи”, а те по скицата на имота се намират северно от претендираната от ищеца част от имота—скица № 4, л.254 от делото. Другата заповед № 98/ 80г., с която са отчуждени 2992 кв. м., не е отменена, независимо от становището на административния орган, че част от имота от около 3740 кв. въобще не е била отчуждавана.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че визираните в закона основания по чл.280, ал.1 ГПК не са налице, поради което касационното обжалване не следва да се допуска и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 от 14.07.2010 г., постановено по гр.д.№ 208/ 2010 г. по описа на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: