2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр. София, 15.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 597 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Х. М. Д. от гр. П. чрез процесуалния му представител адв. И. С. срещу определение № 969 от 01.04.2010г. по ч. гр. дело № 830/2010г. на П.ски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 състав, с което е потвърдено разпореждане от 28.01.2010г. по ч. гр. дело № 11896/2009г. на П.ски районен съд, 7 граждански състав, с което е обезсилена издадената по същото дело заповед за незабавно изпълнение № 6637/07.10.2009г. в частта й по отношение на Р. Д. Д., както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист в частта му по отношение на Р. Д. Д..
В приложено към частната касационна жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК изложение частният жалбоподател релевира довод за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК във връзка с чл. 274, ал. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че след като наследниците на починалия не са упражнили правата си по чл. 407, ал. 1 ГПК, съдът няма право служебно да обезсили заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Релевира довод, че съдът е следвало да предостави на заявителя срок за отстраняване нередовностите на заявлението при констатиране на липсата на процесуални предпоставки за възникване на валидно процесуално правоотношение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да бъде допуснато въззивното определение до касационно обжалване, е необходимо въззивната инстанция да се е произнесла по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
За да потвърди първоинстанционния съдебен акт на П.ски районен съд, въззивният съд е приел, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 06.10.2009г., не е възникнало и не е могло да възникне валидно процесуално правоотношение с посоченото в заявлението длъжник Р. Д. Д. поради липса на процесуална правоспособност, тъй като същият е починал на 13.01.2009г.
Съобразно изложените от частния жалбоподател доводи и обжалваното определение, релевантните процесуалноправни въпроси могат да бъдат уточнени и конкретизирани: 1/ допустимо ли е провеждане на заповедно производство при първоначална липса на правен субект, ако длъжникът е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 2/ възниква ли валидно процесуално правоотношение с посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение длъжник, ако последният е починал преди подаване на заявлението; 3/ съществува ли процесуално правоприемство по отношение на наследниците на длъжника, ако техният наследодател е починал преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 4/ допустимо ли е съдът, издал заповедта за изпълнение, впоследствие да я обезсили и да прекрати производството поради липса на пасивна процесуална легитимация; 5/ длъжен ли е съдът след издаване на заповедта за незабавно изпълнение и установяване по възражението на наследниците, че техният наследодател е починал преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, да предостави възможност на заявителя да посочи наследниците на длъжника.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По релевантните процесуалноправни въпроси е налице трайноустановена съдебна практика, обективирана в определение № 346/03.11.2008г. по ч. т. д. № 294/2008г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 174/24.03.2009г. по ч. т. д. № 99/2009г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 54/11.02.2009г. по ч. т. д. № 401/2008г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 312/26.05.2009г. по ч. т. д. № 21/2009г. на ВКС, ТК, II т. о. и други, която не се налага да бъде променяна и с която П.ски окръжен съд изцяло се е съобразил.
Въз основа на изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 969 от 01.04.2010г. по ч. гр. дело № 830/2010г. на П.ски окръжен съд, въззивно гражданско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.