1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
С., 02,10, 2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Е. Марков
Ирина П.
като изслуша докладваното от съдията П. т.д. № 3576 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни срещу Решение № 468 от 16.07.2014г. по в.т.д.№ 1367/2013г. на Пловдивския АС, с което е потвърдено решението по т.д.№ 607/2010г. на Старозагорския ОС. Първоинстанционният съд е осъдил И. Д. В. да заплати на [фирма] по предявените съвместно с акционера [фирма] искове по чл.240,ал.2 и чл.240а ТЗ: 1/ сумата 10 666лв. стойност на закупена и платена от [фирма] система за капково напояване, но монтирана и ползвана в арендована лично от бившия изпълнителен директор В. земя, ведно със законната лихва от предявяването на иска като за разликата до пълния предявен размер 26 000лв. този иск е отхвърлен; 2/ сумата 13 671лв. разлика в цена на закупена от В. земеделска земя и цена, на която той продал на „Р. К.“ същата, ведно със законната лихва. Отхвърлен е искът за заплащане на сумата 176 545 лв., претендирана като недължимо платена от акционерното дружество стойност на 16 278 броя дръвчета /разлика между закупени и фактически засадени черешови дръвчета в земи на дружеството/ и искът за заплащане на сумата 252 583лв. претендирана като недължимо платена стойност за обработка, засаждане, торене, дейности по третиране с растителна защита на земи, чийто арендатор е дружеството.
С касационната жалба ответникът иска отмяна на решението в частта на уважаването на исковете като неправилно със законните последици и отхвърляне на исковете, евентуално връщане на делото за ново разглеждане. Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е повторение на касационните основания за отмяна-липса на самостоятелен анализ на доказателствата по делото, необсъждане на доводи и аргументи. Позовава се на противоречие на обжалваното с решението по т.д.№ 823/2010г. на 2 т.о. по въпроса за задълженията на въззивната инстанция да мотивира своето решение, да се произнесе по спорния предмет като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните в пределите на въззивното производство. В писмен отговор ищците оспорват наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата на И. В..
В съвместната касационна жалба ищците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] се поддържа твърдение за недопустимост на решението като постановено при неправилна квалификация на исковете и произнасяне по непредявен иск. Позовават се и на основанията за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Твърдението е, че „искът за [фирма], притежаващ 41.96% от акциите е деривативен за защита на миноритарния акционерна, а искът на [фирма] е за вреди от лошо управление в това число неизпълнение на задълженията на ответника по чл.237,ал.2 ТЗ и в съответствие с поетите в договора за управление и представителство от 2003г. и 2007г. задължения”. Становището е, че въззивният съд не е отчел и не е посочил, че отговорността на ответника по чл.240 ТЗ се основава на неизпълнение или на лошо изпълнение на задълженията, произтичащи от мандатни договрни отношения /чл.280 сл.ЗЗД/ и може да бъде ангажирана само в границите и при условията на чл.82 ЗЗД, а не в обхвата на чл.51,ал.1 ЗЗД. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 се иска допускане на касационното обжалване по въпроса: Едни и същи ли могат да бъдат материално-правните последици при определеното правно основание на иска от въззивния съд-чл.240,ал.2 във вр. с чл.240а ТЗ, във вр. с чл.45 ЗЗД, когато ищецът твърди и навежда доводи за наличие на договорна отговорност на ответника по чл.240,ал.2 във вр. с чл.82 ЗЗД. Преценката на отговорността на ответника като непозволено увреждане при правна квалификация на извъндоговорната отговорност по чл.45 ЗЗД при иск по чл.240,ал.2 ТЗ изчерпва ли действителната отговорност на ответника при хипотеза на наличие на договорна такава и следва ли да се анализират и преценяват и/или предпоставките на чл.82 ЗЗД. Твърдението е, че съдилищата са дали неправилна квалификация на исковете и решението е недопустимо като същевременно е постановено в противоречие с практика, формирана по реда на чл.290 ГПК- решение № 124/20011г. на 4 г.о., Решение № 69/ 2012г. на 2т.о., Решение № 43/11г. на 2 т.о., Решение № 138/2011г. на 4г.о., № 375/11г. на 4г.о., № 45/10г.на 2т.о., № 673/2009г. на 3г.о., №439/10г.на 4г.о., №398/10г.на 4г.о. Като съществен материалноправен въпрос е поставен: деликтно или договорно е основанието, на което следва да се разглежда отговорността на изпълнителния директор, същевременно член на СД, при хипотеза на сключен договор за възлагане на управление и в тази хипотеза признаците на чл.45 ЗЗД ли ще се прилагат или на чл.82 ЗЗД. Позовава се на определение № 120 по т.д.№ 850/2012г. на 1 т.о.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби и на двете страни. Квалифицирала исковете по чл.240,ал.2 и чл.240а ТЗ. Изводите й по съществото на спора са основани на анализа на доказателствата -писмени, свидетелски показания, основна и допълнителни съдебно-икономическа и комплесни-агро икономически експертизи. От правна страна по въззивната жалба на ищците е обосновано, че отговорността на изпълнителния директор на акционерното дружество по чл.240,ал.2 ТЗ почива на института на деликтната отговорност, като по спора относно неотчетените и ненамерени в наличност /като засадени/ 16 278 броя плодни дръвчета и по спора за недължими плащания за обработка и др. дейности на земите на дружеството е счел за установена само вредата, но не и конкретните действия /бездействия на ответника за причиняването на увреждането. Анализирано е, че В. е подписал договора за покупката на посадъчен материал, но приемо-предавателните протоколи в голямата си част са подписани от трето за спора лице, съответно че не е установено именно изпълнителният директор да е давал разпореждания и указания за извършване на агротехнически дейностите и на други земи, извън обработваните от дружеството. Обсъдени са и събраните доказателства относно стойността на съоръженията за капково напояване, които ответникът е ползвал за лични цели във връзка с обработка на собствените си земи като са изложени съображения за правилността на решението и в частта за уважаването и в частта за отхвърлянето на този иск. Анализирано е поведението на ответника при сключването на договора за продажба на земи на дружеството, по който той е действал и като продавач и като представител на търговеца при безспорните данни за разлика в цените на придобиване /през м.май 2006г./ и на прехвърляне /м. ноември 2006г./.
Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на ответника пряко произтича от неосъществената обща предпоставка за допускане на касационното обжалване, каквато в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не е обоснована. То е повторение на касационните основания за неправилност на решението, които са извън обхвата на преценката в производството по чл.288 ГПК. Формално е и позоваването на допълнителната предпоставка. Извън предмета на спора и произнасянето от въззивната инстанция поради невъвеждането му от ответната страна е останал съществен за спора материалноправен въпрос-този дали В. като изпълнителен член на съвета на директорите е освободен за отговорност за периода преди 2010г., при положение, че началото на исковия период, за който се търси реализиране на отговорността му е 2006г.- дали е допустимо общото събрание на акционерите през 2010г. да отмени преходни свои решения /от 2006г. до 2009г./ по чл.221,т.10 ТЗ и по този начин да бъде обоснована предпоставката за ангажиране на отговорността за причинени вреди от лошо управление.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по искането на ищците произтича на първо място от липсата на основание за преценка за вероятна недопустимост на обжалваното решение поради твърдяна неправилна квалификация на иска. Последната касаторите свързват с необходимостта според тях да бъде приложена разпоредбата на чл.82 ЗЗД, очертаваща по-тесните граници и обхват на обезщетението при договорната отговорност. Поддържаната теза от позицията на ищец е нелогична, тъй като разпоредбата на чл.51,ал.1 ЗЗД визира по-голям и широк обхват на вредите, подлежащи на обезщетяване при деликт, за разлика от обема, очертан в разпоредбата на чл.82 ЗЗД. Становището на въззивния съд относно характера на отговорността на ответника като изпълнителен член на СД на дружеството няма отношение към допустимостта на решението. Виждането, че тази отговорност не е специфично проявление на деликтната се заявява едва в настоящото производство, а и както се посочи детайлната квалификация на специалната имуществена отговорност няма значение за допустимостта на решението. Въззивната инстанция не е отрекла договорното основание от което произтича отговорността, без това обаче да опровергава сходството й с деликтната поради което и двата въпроса в изложението са некоректно поставени. Липсва и произнасяне /поради невъведени доводи/ по приложението на чл.82 ЗЗД, поради което въпросите се явяват и хипотетични; те са изцяло привнесени от мотиви по друго дело – т.д.№ 850/2012г. на ВКС, 1 т.о. Позоваването на него е изцяло неуместно- в постановеното по него решение е застъпено становище обратно на поддържаното от касаторите- че правната квалификация на иска, когато не е нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, е въпрос на правилност, а не на допустимост на решението. Именно поради това въззивното решение за обезсилване е било отменено и делото върнато за произнасяне по спора съобразно квалификацията, която въззивният съд счита за приложима.
С оглед изхода на производството, разноски не се присъждат на никоя от страните.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 468 от 16.07.2014г. по в.т.д.№ 1367/2013г. на Пловдивския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: