3
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 2903/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 24.10.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на петнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 2903/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъст./ със седалище [населено място] срещу решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав № 688/01.04.2013 год., постановено по в.т.дело № 3322/2012 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Видинския окръжен съд № 163/17.07.2012 год. по т.дело № 229/2012 год. в частта му относно началната дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 год. в откритото производство по несъстоятелност на дружеството-касатор, въззивният съд е определил за начална дата на неплатежоспособност 31.12.2006 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешно определяне началната дата на неплатежоспособност, която според касатора е моментът на спиране на плащанията по изискуемите парични задължения.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Твърди, че апелативният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с критериите при определяне на началната дата на неплатежоспособност, в противоречие с установената практика на ВКС, позовавайки се на цитираните решения по т.дело № 169/2010 год. на ТК, ІІ т.о.; т.дело № 1152/2011 год. на ТК, І т.о. и т.дело № 959/2009 год. на ТК, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Национална агенция за приходите [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното решение след частична отмяна на първоинстанционното решение относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2011 год. на длъжника в откритото по негова молба производство по несъстоятелност, апелативният съд е определил за начална дата 31.12.2006 год. Анализирайки в цялост събрания по делото доказателствен материал, включително заключението на назначената във въззивното производство съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено, съдът е направил извода, че не се касае за временни финансови затруднения, а за такива, които имат траен характер. Проследено е финансово-икономическото състояние на дружеството през един по-продължителен период, предхождащ окончателното спиране на плащанията – 29.06.2011 год., при което се установява, че задълженията превишават чувствително активите на дружеството. Изследвайки наличието на материалноправните предпоставки визирани в чл.608 ТЗ, при установяване състоянието на неплатежоспособност на длъжника, съдът се е позовал на данните на експертизата относно коефициентите на обща, бърза и незабавна ликвидност, които са отрицателна величина след 2006 год. След тази година се влошават както посочените по-горе показатели, така и показателите за обръщаемост на капитала и периодите на събиране на вземанията и изплащане на задълженията. Прието е, че след 31.12.2006 год. обективното състояние на неплатежоспособност на дружеството е станало трайно и необратимо, тъй като коефициентът на задлъжнялост е станал – 11.50.
Видно от изложението в касационната жалба, поставеният от касатора материалноправен въпрос се свежда до преценката за неплатежоспособност на длъжника и критериите за определяне началната дата на неплатежоспособност. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Постоянната и непротиворечива практика на ВКС по този въпрос е в смисъл, че тази дата следва да се определи при съобразяване с показателите относно общото икономическо състояние на длъжника като трайна тенденция и моментът на спиране обслужването на задълженията, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане към отделен кредитор или настъпили временни финансови затруднения. В този смисъл са и приложените към касационната жалба три броя съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК. В случая при определянето на началната дата на неплатежоспособност апелативният съд се е съобразил с цитираната съдебна практика и изложените по-горе примерни критерии, като изхождайки от конкретните данни по делото е приел датата 31.12.2006 год.
Неоснователно е позоваването на касатора на противоречие на обжалваното решение с цитираните решения на състави на ВКС-Търговска колегия. Същите съдържат произнасяне относно критериите за определяне икономическото състояние на длъжника с оглед преценката на неговата неплатежоспособност, като крайните изводи са изцяло в зависимост от данните и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда суверенна преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Що се касае до оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност на въззивното решение, същите представляват касационни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав № 688/01.04.2013 год., постановено по в.т.дело № 3322/2012 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: