О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 26.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 2842/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по искане на Л. И. А. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 528 от 06.02.2014 г. по гр.д.№ 1063/ 2013 г., с което е потвърдено решение на Разложки районен съд по гр.д.№ 589/ 2013 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 104/ 12.04.2013 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „заместник ръководител отдел в хотел”, отдел „Храна и напитки”, и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 14 710,69 лв.
Жалбоподателят моли обжалването да бъде допуснато по материалноправните въпроси опорочава ли извършено уволнение по чл.328 ал.1 т.3 КТ липсата на нарочен акт на компетентен орган на работодателя за намаляване на обема на работата, доведен до знанието на персонала; подлежи ли на доказване и относно кои обстоятелства извършеният от работодателя подбор при уволнение и кои са необходимите доказателства за установяване на законността на същия. Според него тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата и въззивният съд ги е разрешил в противоречие с практиката на ВКС.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата като поддържа, че въззивният съд е приел за установено наличие на акт на компетентен орган за намаляване на обема на работата, както и че подборът не е оспорен с исковата молба и че довод за недоказана квалификация на съпоставените работници се прави за първи път в касационното производство.
Съдът намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
За да отхвърли предявените искове, въззивният съд приел, че ищецът е заемал длъжността „заместник ръководител отдел в хотел” по трудово правоотношение, възникнало от договор. Със заповед от 15.02.2013 г. законният представител на работодателя взел решение, поради намаляване на обема на работата, да освободи някои работници и служители и в тази връзка да бъде извършен подбор. Самият подбор не е оспорен от ищеца с исковата молба, оспорването му с допълнително становище е ирелевантно, тъй като извършването на подбор е посочено в предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Щом към момента на подаване на исковата молба фактът на подбора е бил известен на ищеца и той не се е позовал на опорочаващи го обстоятелства, възможността за оспорването му впоследствие е преклудирана. Като приел, че останалите релевирани от ищеца доводи за незаконност на уволнението са неоснователни, съдът отхвърлил предявените искове.
При тези мотиви на въззивната инстанция нито един от поставените от касатора въпроси не обуславя обжалваното решение. Въпросът, свързан със значението на липсата на нарочен акт на компетентен орган за намаляване на обема на работата, не е разрешен от въззивния съд. От фактическа страна съдът е приел, че такъв акт има и че е издаден от компетентен орган. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. В това производство касационната инстанция проверява само правните разрешения в обжалваното решение, доколкото касаторът е формулирал във връзка с тях относим правен въпрос. В случая на поставения от касатора въпрос въззивният съд не е дал отговор, тъй като не е констатирал липса на надлежен акт от компетентен орган за намаляване на обема на работата, а наличие на такъв. Следователно какъвто и отговор да получи първият поставен въпрос, това не би било от значение за изхода от спора.
Не обуславя въззивното решение и въпросът, свързан със законността на подбора. Въззивният съд не е разглеждал предпоставките за законност по подбор по чл.329 ГПК, начините за доказването им и необходимите доказателства, защото е приел, че не е надлежно сезиран с такова основание за незаконност на уволнението. Изводът му е направен в съответствие с утвърдената по реда на чл.291 ГПК от ВКС съдебна практика (срв. решение № 149/ 13.06.2012 г. по гр.д.№ 475/ 2011 г., ІV г.о. и цитираните в него актове). След като съдът, поради липса на сезиране, не е обсъждал подбора, материалноправен въпрос, свързан с предпоставките за неговата законност, не може да е от значение за изхода от спора
По необуславящи въззивното решение въпроси касационен контрол не може да бъде допуснат, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Благоевградски окръжен съд № 528 от 06.02.2014 г. по гр.д.№ 1063/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: