О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 27.11.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на петнадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 2773/2017 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Я. А. П. от [населено място] и по частна жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 170 от 01.08.2017 г. по т. д. № 1706/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от Я. А. П. молба по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на решение № 252 от 28.02.2017 г. по в. гр. д. № 200/2017 г. на Варненски окръжен съд.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение като неправилно с твърдението, че съдът е разгледал частната жалба на Я. А. П. в закрито заседание на 28.07.2017 г., като се е позовал на задължителна съдебна практика – т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, която е в сила на 31.07.2017 г., т. е. от по-късен момент. Освен това, считат, че посоченото тълкувателно решение е в противоречие с чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България. Релевират довод и за допуснато от Варненски окръжен съд процесуално нарушение, изразяващо се в това, че Я. А. П. е конституирана като трето лице по изпълнителното дело на основание чл. 429, ал. 3 ГПК, но не е уважено изричното й искане за разглеждане на процесните жалби в открито съдебно заседание.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частните жалби са подадени в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Процесуално допустима, обаче, е само частната жалба, депозирана от Я. А. П.. Поради това, че [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] не са били страна по т. д. № 1706/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, същите не са легитимирани да обжалват постановеното по това дело определение. Ето защо, подадената от двете дружества частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По частната жалба на Я. А. П.:
За да остави без разглеждане подадената от Я. А. П. молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който не се ползва със сила на пресъдено нещо. Застъпено е становището, че производството по обжалване действията на съдебния изпълнител е двустранно, спорно правораздавателно производство, целящо да отмени правните последици на извършено от съдебния изпълнител незаконно действие и да задължи последния валидно да повтори същото действие, като с постановено в рамките на това производство решение, съдът не разрешава материалноправен спор. В тази връзка, съдебният състав се е позовал и на задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият състав споделя изцяло изложените в обжалваното определение мотиви за недопустимост на молбата за отмяна.
Последователно застъпваното становище, както в правната доктрина, така и в съдебната практика, е, че предмет на извънинстанционното производство по чл. 231 ГПК /отм./, чийто аналог понастоящем е чл. 303 ГПК, могат да бъдат само актове, с които със сила на пресъдено нещо се разрешава конкретен материалноправен спор. По отношение на решенията, с които съдът се произнася по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, понастоящем вече е налице и задължителна съдебна практика, обективирана в т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, според която, тези решения не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта от ГПК. Доколкото в цитираната практика не е проведено разграничение относно действията на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че решенията, с които съдът се произнася по жалба срещу всички действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 ГПК, т. е. и срещу издадено от същия постановление за възлагане на недвижим имот, както правилно е прието и в обжалваното определение.
Неоснователно е оплакването на частната жалбоподателка, че първият тричленен състав на ВКС се е позовал на посочената задължителна съдебна практика, преди още тя да е била обявена и съответно в сила. Това обстоятелство не може да обоснове неправилност на постановения акт. В мотивите на обжалваното определение са изложени самостоятелни съображения за недопустимост на молбата за отмяна, като позоваването на тълкувателното решение е само допълнителен аргумент в тяхна подкрепа.
Що се отнася до твърдяното противоречие на посочената задължителна практика с Конституцията на Република България, това е въпрос, който не може да бъде предмет на обсъждане в настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 170 от 01.08.2017 г. по т. д. № 1706/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] срещу определение № 170 от 01.08.2017 г. по т. д. № 1706/2017 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
В частта, с която се оставя без разглеждане частната жалба на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], настоящото определение може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на Търговска колегия на Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от същото.
В останалата част определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: