3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 30.09.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
Ч.: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ……………………….……………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 568 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во във в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 6597/9.VІІ.2010 г. на Ф. С. Х. от М., област К., подадена чрез процесуалния му представител адв. Я. Н. С. от С. против определение № 1117 на С., ГК, 2- ри с-в от 25.VІ.2010 г., постановено по ч. гр. дело /СП/ № 1010/10 г., с което – като процесуално недопустима – е била оставена без разглеждане негова частна въззивна жалба срещу разпореждане на Софийския градски съд по ф. д. № 1659/03 г.: за отказ да бъде спряно регистърното производство на М. изповедание „на основание чл. 15 от закона за вероизповеданията”, в какъвто смисъл е била депозираната пред регистърния съд молба с вх. № 13567/13.V.2010 г.
Оплакванията на частния жалбоподател Ф. С. Х. са за необоснованост, незаконосъобразност и допуснати от С. при постановяването на атакуваното определение съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което се претендира неговото отменяване и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който „да не се вписват решенията на Националната мюсюлманска шура (конференция) от 7.08.1996 г., Устав от 1996 г., В. мюсюлмански духовен съвет и представляващ изповеданието Н. Генджев”.
Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от формална страна в частното въззивно пр-во пред С., настоящата частна жалба на Ф. С. Х. от М., област К. ще следва да се преценява като процесуално допустима. Неин предмет е определение на С., преграждащо по-нататъшния ход на делото, поради което този негов съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС без проверка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Отклонявайки произнасяне по съществото на подадената от Ф. С. Х. частна въззивна жалба, С. е съобразил изцяло охранителния характер на регистърното производство по закона за вероизповеданията, респ., че спирането на последното в процесния случай е било искано не по повод конкретно вече постъпило заявление за вписване по партидата на М. изповедание в СГС, а като една предварителна обезпечителна мярка, което е процесуално недопустимо. В този смисъл законосъобразно е приетото от въззивния съд досежно липсата на правен интерес от обжалване на така формирания отказ на регистърния съд /СГС/ да постанови „спиране на всички вписвания по ф.д. № 1659/03 г.”. Освен, че в случая не се касае за преграждащо делото определение не са били налице предпоставките по т. 1 на чл. 536, ал. 1 ГПК, предвид констатираната липса на друго заявление за вписване на промени в специалния регистър на СГС по партидата на М. изповедание.
С оглед изложеното настоящата частна жалба на Ф. С. Х. ще следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1117 на Софийския апелативен съд, ГК, 2-ри с-в, от 25 юни 2010 г., постановено по ч. гр. дело /СП/ № 1010/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ч.: 1 2