3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 08.11.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Ерик Василев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 60128 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на А. С. П. и ЗД [фирма] против решение № 655 от 5.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4684 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., VII състав, с което е отменено решение № 4298 от 18.06.2015 г. по гр. д. № 9946 по описа за 2014 г. на Софийския градски съд, I-5 състав, в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ/отм./, предявен от А. С. П. против ЗД [фирма] е отхвърлен за сумата от 2 000 лв., представляваща разликата между 20 000 лв., и 22 000 лв. и вместо него е постановено друго решение за присъждане на тази разлика, като в останалите обжалвани части решението е потвърдено.
Касаторите твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях съответно отхвърлителна и осъдителна част, е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Касаторите сочат като основание за допускане на касационното обжалване проблема за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, по който обжалваното решение противоречи на т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Касаторът ЗД [фирма] поставя и въпроса за наличие на съпричиняване, по който обжалваното решение не съответства на цитираната от него практика на ВКС.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК от легитимирани страни срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
А. С. П. е пострадала от пътнотранспортно произшествие, станало на 12.04.2014 г. около 20,57 часа в [населено място] по вина на водача на лек автомобил Опел З.“ с рег. [рег.номер на МПС] , който излиза на заден ход от гаража си, без да се убеди че пътят зад автомобила е свободен. Затова тя е предявила срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на водача на автомобила иск за заплащане на 40 000 лв. обезщетение за причинените и неимуществени вреди, който е бил уважен от въззивния съд до размера от 22 000 лв. Застрахователят е повдигнал възражение за съпричиняване на произшествието от страна на ищцата. Посочил е, че тя е предприела пресичане на улицата на място, където не е имало пешеходна пътека и не е преценила скоростта на автомобила, затова не е могла да реагира своевременно, както е сторила нейната дъщеря. Въззивният съд е приел, че няма съпричиняване от страната на ищцата, поради което вторият въпрос на касатора-застраховател е от значение за изхода на спора. По този въпрос обаче касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като няма противоречие между даденото от въззивния съд разрешение и посочената от касатора съдебна практика. Решения № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551 по описа за 2009 г. на Първо Т.О., № 97 от 6.7.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на Второ Т.О. и № 55 от 30.05.2009 г. по т. д. № 728/2008 г. на Първо Т.О. на ВКС касаят случаи, при които в близост е имало пешеходна пътека, която пострадалите не са използвали. За разлика от тези случаи в настоящата хипотеза до мястото на пресичане наблизо няма пешеходна пътека, което позволява на пешеходците да пресичат платното за движение и извън определените места съгласно чл.113, ал.2 от Закона за движение по пътищата. Няма противоречие между обжалваното решение и решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936 по описа за 2011 г. на Първо Т.О. на ВКС, в което е прието съпричиняване заради несъобразяване със скоростта на автомобила. В случая възрастта на пострадалата, времето на произшествието през тъмната част на денонощието и мястото на маневрата/на тротоара и напречно на пътното платно, където автомобилът не може да се види/ изключват възможността пострадалата да прецени движението на автомобила и да реагира своевременно.
За да присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на 22 000 лв., въззивният съд е взел предвид описаните в медицинската експертиза увреждания на ищцата от произшествието: контузия на главата, мозъчно сътресение и контузия на дясната раменна област, изпадането и в безсъзнание след удара. Отчетен е престоят в болница в продължение на пет дни и продължителността на домашното лечение. Всички тези конкретни обстоятелства обуславят присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо по въпроса за приложението на чл.52 от ЗЗД няма противоречие между въззивното решение и т.II на ППВС № 4 от 23.12.1968 г., поради което по касационната жалба на застрахователя обжалване на това решение не следва да се допуска.
Същият извод се отнася и до касационната жалба на пострадалата. От съдебно-медицинската експертиза не може да се установи със сигурност, че появилата се по-късно арахноидна киста се е образувала в резултат от пътнотранспортното произшествие, затова въззивният съд не е могъл да съобразява последиците и от това увреждане и да присъди обезщетение над 22 000 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лв.. Размерите на застрахователните лимити, на които се позовава касаторът, по никакъв начин не обуславят сами по себе си по-високи обезщетения за неимуществени вреди и не освобождават съда от задължението да преценява само обстоятелствата по конкретното дело.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 655 от 5.04.2016 г., постановено по в. гр. д. № 4684 по описа за 2015 г. на Софийския апелативен съд, Г.О., VII състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: