1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
гр.София, 02.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 668/2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Г. А. за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определение на Софийски апелативен съд № 142 от 13.09.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 135/ 2011 г. С атакуваното определение е потвърдено определение на Монтански окръжен съд по гр.д.№ С-110/ 2011 г. и по този начин е уважено искането на Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (К.) за допускане на обезпечение на бъдещо искане по чл.28 от ЗОПДИППД против жалбоподателя чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху движими вещи, дружествени дялове и вземания по банкови сметки.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че в обжалваното определение е даден неправилен отговор на правният въпрос може ли да се счете за основателно искане за допускане на обезпечение по ЗОПДИППД, ако от К. не са ангажирани доказателства за оценка на имуществото, за което се твърди, че е придобито от незаконна дейност. Според касатора необходимо е ВКС да отговори на този въпрос, за да осигури точното прилагане на закона и развитието на правото. Счита, че при липса на данни за стойността на имуществото, обжалваното определение е незаконосъобразно и моли то да бъде допуснато до касационно обжалване и да бъде отменено.
Ответната страна – К. – оспорва частната жалба. Поддържа, че касаторът не е представил изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК, което е самостоятелно основание за недопускане на обжалването. Излага и доводи, че по повдигнатия от касатора въпрос има установена съдебна практика, която не се нуждае от промяна, поради което не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на обжалването. Евентуално моли частната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.
Върховният касационен съд, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира частната жалба за допустима. Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение обаче е неоснователно.
Обжалваният съдебен акт не съдържа отговор на правен въпрос, за който е налице някоя от предпоставките по т.1-3 на ал.1 на чл.280 от ГПК. Не могат да бъдат възприети доводите на ответната комисия, че такъв въпрос не е повдигнат в нарочно изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК. Изложението може да бъде изготвено в общ материален носител с касационната жалба, достатъчно е от съдържанието на документа да става ясно кой конкретен правен въпрос според касатора има значение по чл.280 ал.1 от ГПК. В конкретния случай касационните оплаквания и изложението по чл.284 ал.3 т.1 са инкорпорирани в текста на един документ, което не води до нередовност на жалбата.
Въпросът, на който касатора се позовава обаче, няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Апелативният съд е съобразил установената практика, според която преценката за вероятната основателност на бъдещото искане по чл.28 от ЗОПДИППД се прави въз основа на всички доказателства по делото. Доказателствата нямат предварително установена стойност, а всяко от тях се преценява с оглед конкретните обстоятелства. Законът не поставя като условие за уважаване на искането, представянето на конкретно доказателство. Съдът преценява вероятната основателност на бъдещото искане по чл.28 от ЗОПДИППД и когато по делото липсва оценка на имуществото. Обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо положително за него решение и ако искът е подкрепен с писмени доказателства. Липсата на убедителни доказателства не е основание за отхвърляне на искането за обезпечение – в този случай то се допуска срещу представяне на гаранция, обаче от държавата и държавните учреждения такава не може да бъде изисквана. В това отношение процесуалният закон е ясен и практиката по прилагането му е последователна, така че поставеният от касатора въпрос няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд № 142 от 13.09.2011 г. по ч.гр.д.№ СП 135/ 2011 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: