О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 710
София, 16.07.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 573 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. С. В., М. В. В., Р. В. В. и Н. Г. В. против решение № 214/12.01.2009г. по гр.д. № 727/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено решението по гр.д. № 516/2003г. на Бургаски РС и вместо това е допуснато извършването на делба по отношение на УПИ * с площ 96 кв.м. от кв. 59А и УПИ * с площ 209 кв.м. от кв. 59А по плана на гр. Б., без находящите се в тях сгради между касаторите и Н. Ефтимова К. и П. ЕФтимова М. при квоти, посочени в решението.
За да постанови това решение, въззивният съд е приел, че след разделянето на бивш парцел **** от кв. 52А по плана на гр. Б. с площ 305 кв.м., отреден за имоти 1972 и 1973 със заповед от 31.03.1998г. на двата процесни УПИ * с площ 96 кв.м. от кв. 59А и УПИ * с площ 209 кв.м. от кв. 59А по плана на гр. Б., във всеки от които има сгради, индивидуална собственост на страните по делото е допустимо съсобствеността върху двата УПИ да се подели по съдебен ред.
Касаторите навеждат доводи за нищожност на решението поради неясни мотиви и неправилност защото считат, че делба е недопустима на дворно место, което е обща част към сгради,- индивидуална собственост на съсобствениците на терена.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираният в изложението към касационната жалба основен материално правен въпрос е след като съсобствен парцел **** разделен на отделни парцели във всеки от които попада сграда самостоятелна собственост на собствениците на терена, допустима ли е делба. Касаторите обосновават допускането до касация с това, че този материално правен въпрос е разрешен в противоречие със съдебната практика на ВКС – основание за допускане по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК. Позовават се на Решение № 86/20.02.2006г. по гр.д. № 730/2005г. І гр.о., Решение № 190/26.03.2004г. по гр.д. № 703/2003г., Решение № 88/27.02.2003г. по гр.д. № 492/2002г.І гр.о. и Решение 691/16.03.1978г. по гр.д. № 3158/77г. на І гр.о. Навеждат като основание за допускане и това по т.3 на същия текст, като считат, че формулирания въпрос е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касация оспорват жалбата и молят решението да не се допуска до касационна проверка, тъй като е съобразено с постоянната практика на ВКС. Позовават се на решение № 504/24.09.1996г. по гр.д. № 376/1996г. І гр.о. и решение 1244/19.11.1969г. по гр.д. № 1797/1964г. І гр.о. на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатият с изложението към касационната жалба основен правен въпрос е релевантен за спора. Той обаче е разрешен в съответствие със съдебната практика, а цитираната от касаторите е неприложима към казуса. С разделянето на съсобствен парцел ****а два нови парцела по силата на плана не се извършва делба на вещното право на собственост. Съсобствениците на бившия парцел ****стават съсобственици на двата новообразувани парцела. Същевременно дворните места, съставляващи новите УПИ вече не са обща част към сградите, които са били в бившия съсобствен парцел, а остават дворни места към сградата, нахояща се само в парцела, в който се намират. Така с разделянето по силата на плана на съсобствения парцел ****а два нови парцела отпада забраната на чл. 38, ал.3 от ЗС да се дели обща част към етажна собственост, каквото съставлява само местото в съсобствения по регулация парцел. В този смисъл цитираните от касаторите решения № 86/20.02.2006г. по гр.д. № 730/2005г. І гр.о., Р № 190/26.03.2004г. по гр.д. № 703/2003г., Р № 88/27.02.2003г. по гр.д. № 492/2002г.І гр.о. и Р 691/16.03.1978г. по гр.д. № 3158/77г. на І гр.о. касаят различни хипотези. Във всички тях се разглежда случая, когато съсобствения парцел, в който се намират сгради, собственост на различни лица не са все още разделени по административен ред. В този случай местото е все още обща част на съществуваща хоризонтална етажна собственост. В казуса, предмет на спора, разделянето на дворното место на два нови УПИ по административен ред вече е факт, доказан със скицата, приложена към исковата молба с дата 02.12.2002г. /два месеца преди предявяване на иска/. Това разделяне на парцела на два нови е станало с влязла в сила заповед за одобряване на плана и е задължително за съда и за страните.
Обстоятелството, че при сборуване на квотите на страните от всеки от парцелите се получава разлика до десети и стотни се дължи на неправилно закръгляне на частите от терена при изписването им в документите за собственост, т.е. то не е резултат от неправилно прилагане на закона, респективно от противоречие със съдебната практика. В този смисъл то не е основание за допускане до касация по чл. 280, ал.1 от ГПК. Тези несъществени различи няма да се отразят на извършването на делбата, при която се разпределят УПИ, като регулационна единица и се разпределят в дял на собствениците на сградата, находяща се в него. Това може да се отрази но съвсем незначително при уравнението на дяловете, ако изобщо се налага такова..
Касатортите сочи като основание за допускане до касация и това, че разрешаването на повдигнатия с касационната жалба съществен материално правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Това основание за допускане, предвидено в чл. 280, ал.1 т.3 от ГПК не е налице, защото не е налице нито една от хипотезите, очертаващи приложното му поле. Не е налице неясна, или непълна правна норма, поради което да има нужда от тълкуване за изясняване на точния й смисъл. Има последователна практика по приложението на чл. 38, ал.3, във вр. с чл. 34 от ЗС, поради което не е налице и това основание за допускане до касация.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 214/12.01.2009г. по гр.д. № 727/2008г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от Б. С. В., М. В. В., Р. В. В. и Н. Г. В..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
–