О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.710
гр.София, 31.07. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на десети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 601/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. Х. М. от гр. П. е подал касационна жалба вх. № 46 от 07.01.2009 год. срещу въззивното решение № 677 от 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 495/2008 год. на П. окръжен съд, с което е обезсилено решението от 21.03.2008 год. по гр.дело № 1801/2006 год. на П. районен съд и делото е върнато на последния за ново разглеждане и произнасяне по съществото на спора. Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на решението и потвърждаване на първоинстанционното решение или прекратяване на производството по отношение на жалбоподателя на основание чл.296 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 11.07.2002 год. по гр.дело № 1337/2001 год. на ІV г.о. и решение от 13.02.2001 год. по в.гр.дело № 1137/2000 год. на П. окръжен съд.
Касационна жалба вх. № 84 от 10.01.2009 год. е подадена и от адв. А, пълномощник на М. П. Ц. и Й. П. П., и двамата от с. Ю., обл. Пазарджик. Поддържат се оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила с искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе по съществото на спора. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС с позоваване на решение № 1* от 11.07.2002 год. по гр.дело № 1337/2001 год. на ВКС, ІV г.о.
Ответницата по касация Л. Д. Б. от гр. П. е на становище, че жалбата не следва да се допуска до разглеждане, а по същество е неоснователна.
Ответникът по касация О. П. е на становище, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, за което се твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
За да обезсили първоинстанционното решение и върне делото на районния съд, въззивният съд приел, че въпреки уточнението на претенциите, извършено в съдебното заседание на 19.01.2007 год., Пазарджишкият районен съд се е произнесъл само по един иск по чл.108 ЗС. Окръжният съд приел, че първата инстанция е била сезирана с четири отделни иска, предявени при условията на обективно и субективно съединяване, които претенции касаят различни части от процесния имот – нива от 6.320 дка, съставляваща имот № 1* по картата на землището на с. Ю., ЕКАТТЕ 86074, м.”Н”. Според въззивния съд, всяка от претенциите има за предмет индивидуализирани по площ и местонахождение части от спорния имот, които се владеят от четиримата ответници поотделно, на различно основание и не в съсобственост.
С касационните жалби и изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивното решение противоречи на практиката на Върховния касационен съд с позоваване на решение № 1* от 11.07.2002 год. по гр.дело№ 1337/2001 год. на ІV г.о., с което е оставено в сила решението от 13.02.2001 год. по в.гр.дело № 1137/2000 год. на П. окръжен съд за уважаване на иск на А. Х. М. срещу Г. Д. П. и С. Д. П. от с. Ю. за установяване правото му на собственост на недвижим имот с площ 653 кв.м., представляващ парцел ****а в м.”Т”, землище на с. Ю.. Т. се, че между същите страни, на същото законно основание е водено дело за същия имот и постановено решение, което е влязло в сила и е погасило правото на иск против ответника/сега касатор/ А. Х. М.. К. цитираното решение на ВКС, ІV г.о., така и потвърденото с него въззивно решение от 13.02.2001 год. по в.гр.дело № 1137/2000 год. на П. окръжен съд обаче не съставляват основание по чл.280, ал.1, т.1 или т.2 ГПК за допускане касационно обжалване на решение № 677 от 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 495/2008 год. Споменатите решения не третират хипотезата на чл.209, ал.1, изр.посл. ГПК/отм./, каквато според въззивния съд е налице в процесния случай – произнасяне на първата инстанция по непредявен иск и затова не съществува противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК или противоречиво разрешаван процесуалноправен въпрос от съдилищата /чл.280, ал.1, т.2 ГПК/, които да обосноват необходимост от произнасяне на касационната инстанция с оглед уеднаквяване на съдебната практика.
В обобщение, не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 677 от 17.11.2008 год. по в.гр.дело № 495/2008 год. на П. окръжен съд по жалба вх. № 46 от 07.01.2009 год. на А. Х. М. от гр. П. и по жалба вх. № 84 от 10.01.2009 год. на М. П. Ц. и Й. П. П., и двамата от с. Ю., обл. Пазарджик.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: