ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№710
София,9.07. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 6 юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 89/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. С. против въззивното решение на К. окръжен съд от 05.11.2009 год. по гр. д. № 522/2009 год., с което е потвърдено решение от 10.06.2009 год. по гр. д. № 1206/2008 год. на Кюстендилски районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката против Б. Б. С. и Р. А. С. – С. с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД за сумата 3000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие причинени на Т. С. телесни увреждания от нанесен на 29.02.2008 г., около 14 часа, при блок 102 в ж. к. „Бузлуджа”, гр. К. от сина на С. – Д. Б. Б. , роден на 22.05.1995 год., удар с камък по главата, дължими солидарно, със законна лихва от датата на увреждането 29.02.2008 г. до окончателното изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че обжалваното решение не съответства на доказателствата по делата – неоснователно не е дадена вяра на показанията на свидетелите Д, с което е осъществено същество процесуално нарушение по чл. 235, ал. 2 ГПК – процесуалноправен въпрос разрешен в противоречие с съдебната практика – решение по гр. д. № 2439/2003 год. на ВКС и материалноправен въпрос – неоснователно е прието, че не е установен фактическия състав на чл. 48, ал. 1 ЗЗД, тъй като ищцата не провела пълно доказване на противоправното поведение на ответниците, неизпълнили задължението да възпитават и упражняват контрол върху поведението на малолетния им син, както не е доказала и противоправно поведение на малолетния спрямо нея – удар с камък по главата и понесените вреди – болки и страдания от причиненото и телесно увреждане.
Ответниците Б. Б. С. и Р. А. С. в писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК излагат съображения за липса на мотивирано основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и такива по съществото на делото в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск с правно основание чл. 48 ЗЗД, както и че обжалваемият интерес не е под 1000 лв. намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да отхвърли иска на предявеното основание, въззивният съд извършил задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително заключение на съдебно -медицинска експертиза освидетелствала ищцата за причинените и телесни увреждания, при който приел, че по делото не е установено по несъмнен начин, че именно синът на ответниците е причинил увреждането на ищцата по посочения в исковата молба начин, вследствие на което тя е търпяла болки и страдания подлежащи на репариране по реда на чл. 48 ГПК. Този извод съдът обосновал от липсата на преки свидетели, които да установят, че удара е извършен от сина на ответниците. Свидетелите Д. и Д. не познават сина на ответниците, който описват като високо русо момче, а от показанията на св. П треньор по фитнес на Д. се установява, че по време на удара, синът на ответниците е бил на тренировка при него, както и че Д. е чернокос. Тези противоречия са дали основание на съда да приеме, че няма убедителни доказателства удара да е произведен от сина на ответниците и да отхвърли иска, въпреки установените увреждания на ищцата причинили и болки и страдания.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не поставя конкретни правни въпроси. Съображенията имат отношение към изясняване на фактическите обстоятелства по делото, интерпретиране на доказателствата по делото и изграденото от съда вътрешно убеждение за неоснователността на иска, които съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Жалбоподателката се позовава на нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК според който „съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона”. Разпоредбата, обсъдена във връзка с чл. 12 ГПК постановяващ, че „съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение” не са нарушени от съда, изградил решението си в съответствие с изискванията на т. 19 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 год. по т. гр. д. № 1/2000 год. на ОСГТК на ВКС. Съдът е извършил самостоятелна преценка на събрания фактически и доказателствен материал по делото пред двете съдебни инстанций, направил е свои фактически и правни изводи по съществото на спора, които са резултат на осъществена от въззивния съд решаваща правораздавателна дейност. Спазването на тези изисквания сочат, че обжалваното решение е постановено в съответствие със задължителната съдебна практика относно дейността на въззивната инстанция, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. В настоящето производството не могат да се обсъждат доказателства по делото, нито да се проверява нарушени ли са правилата на формалната логика, опита и научното знание при формиране вътрешното убеждение на съда, както и да се обсъжда правилно ли е приложен материалния закон към установените по делото факти въпреки, че в изложението жалбоподателката излага съображения в тази посока. Те са относими към правилността на решението и съществото на делото и съставляват, както се посочи, основание за касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.11.2009 год. по гр. д. № 522/2009 год. на Кюстендилски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ