О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№710
гр.София, 13.11.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на трети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 864/2009 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на СД”А”, гр. Т. срещу решението на Варненския апелативен съд № 147/16.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 321/2009 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Търговищкия окръжен съд № 6/20.05.2009 год. по гр.дело № 31/2008 год. в частта, с която в откритото на основание чл.630, ал.1 ТЗ производство по несъстоятелност на СД”А” и на неограничено отговорните съдружници М. И. А. и Т. М. И. е определена начална дата на неплатежоспособността 28.11.2008 год., апелативният съд е определил за начална дата 29.04.2005 год. В останалата му част като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на А. за д. в. , като по делото е безспорно установено, че длъжникът има публичноправни задължения, установени с данъчни ревизионни актове на ТДА-Търговище.
В касационната жалба се прави оплакване, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено по недопустима въззивна жалба на А. за д. в. , която не е участвувала като страна в производството пред първоинстанционния съд и е пропуснала възможността да се присъедини към останалите кредитори до приключване на първото заседание по делото, което я лишава от възможността да обжалва постановеното решение. Изложени са съображения и за неправилност на въззивното решение по отношение определената от апелативния съд по-ранна дата на неплатежоспособност на обявеното в несъстоятелност дружество, тъй като след тази дата е имало извършени плащания за направени консумативни разходи за ток и вода, както и получени наеми, включително и през 2009 год., което опровергава презумпцията за спиране на плащанията.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основания за до пускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос относно възможността неучаствувала в производството пред първата инстанция страна да обжалва решението по чл.630,ал.1 и ал.2 ТЗ, както и относно материалноправния въпрос за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност. Излага доводи, че по така поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата, както и значението им за точното приложение на закона и за развитието на правото, позовавайки се на приложените към изложението три броя определения и пет броя решения на различни съдилища, за някои от които липсват данни, че са влезли в сила.
Ответниците по касационната жалба А. за д. в. гр. С. и М. М. М. от с. О., община Т. не ангажират становище по допустимостта на касационно обжалване и основателността на направените оплаквания.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото, констатира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК, предпоставящи произнасяне от страна на въззивния съд по материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и е решен в противоречие с практиката на ВКС; решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Значението на поставения въпрос се определя от правните изводи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и закона, а не до приетата по делото фактическа обстановка.
С обжалваното решение апелативният съд е отменил първоинстанционното решение по чл.630, ал.1 ТЗ в частта му относно определената от първоинстанционния съд начална дата на неплатежоспособност – 28.11.2008 год. на длъжника в откритото производство по несъстоятелност на СД”А” и вместо това е определил по-ранна дата на неплатежоспособност – 29.04.2005 год. Анализирайки целия доказателствен материал по делото, включително заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните, въззивният съд е приел, че при установено фактическо прекратяване дейността на дружеството след 2004 год./последният представен баланс е към 31.12.2004 год., като за следващи периоди липсват баланси и счетоводни отчети, а подадените данъчни декларации за 2005 год. са с нулев приход/, при констатирани от НАП-Търговище непогасени данъчни задължения общо в размер на 5 388 414 лева /представляващи дължим ДДС, корпоративен данък, глоби, лихви и т.н./ по издадените РА № 272/21.07.2005 год., РА № 481/07.12.2005 год., РА № 2500111/21.04.2006 год., НП № 0133962/29.04.2005 год. и НП № 0134850/23.11.2005 год., както и неизплатени задължения към други кредитори, извършените частични плащания – в т.ч. за ел.ток, вода и др., не опровергават презумпцията по чл.608, ал.2 ТЗ. Видно от заключението на вещото лице за 2009 год. задълженията на дружеството са единадесет хиляди пъти по-големи от собствения му капитал; към 31.03.2009 год. всички коефициенти за ликвидност са под 1, а дружеството е свръхзадлъжняло; същото не разполага със свободни парични средства по банкови сметки; има образувани срещу него изпълнителни дела. При тези фактически данни, съдът е направил извода, че началната дата на неплатежоспособност е 29.04.2005 год., а не датата на постъпване молбата за откриване на производството по несъстоятелност в съда – 28.11.2008 год. както погрешно е приел първоинстанционния съд. Производството пред апелативния съд е образувано по жалба на А. за д. в. срещу първоинстанционното решение в частта относно определената от съда начална дата на неплатежоспособност, като в останалата необжалвана част същото е влязло в законна сила.
С оглед данните по делото и изложението в касационната жалба, поставеният от касатора съществен процесуален въпрос е относно възможността неучаствувалата в производството пред първата инстанция като страна А. за д. в. да обжалва решението пред въззивния съд. Отговорът на този въпрос се съдържа в действуващата нормативна уредба. АДВ е процесуално легитимирана да обжалва решението по чл.613 ТЗ по силата на закона съгласно изричната разпоредба на чл.613а, ал.2 ТЗ във вр. с чл.85, ал.1, т.3 ЗСДВ, тъй като тя представлява държавата в производството по несъстоятелност в качеството й на кредитор с публичноправни в. , установени по надлежния ред с влезли в сила ДРА и НП и възлизащи в конкретния случай в размер общо на сумата 5 388 414 лева. Цитираната разпоредба е предвидена да защитава интересите на кредитори с посочения вид в. без да поставя като условие за обжалване участието им като страна в производството по несъстоятелност пред първоинстанционния съд, поради което подадената от АДВ въззивна жалба е процесуално допустима. Апелативният съд е приложил точно процесуалния закон и постановеното въззивно решение не е недопустимо, както погрешно твърди касатора.
Не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като приложените към жалбата р. № 20/25.01.2008 год. по т.дело № 497/2007 год. на ВКС-ТК и р. № 835/19.12.2007 год. по т.дело № 547/2007 год. на ВКС-ТК не обосновават противоречива съдебна практика по поставения процесуален въпрос, защото даденото в тях разрешение е в съответствие с цитираната норма на чл.613а, ал.2 ТЗ. Приложените определения на Великотърновския апелативен съд по в.т.дело № 548/2008 год. и по ч.т.дело № 313/2006 год. в случая са неотносими, тъй като разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК има предвид противоречие в практиката на съдилищата, произнесли се с влезли в сила съдебни решения по граждански дела по правния въпрос, който е предмет и на настоящото дело.
Неоснователно е и позоваването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неясноти в правната норма, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.613а, ал.2 ТЗ е пределно ясна.
Аналогично се поставя въпроса и относно сочения от касатора като съществен материалноправен въпрос за определяне началната дата на неплатежоспособност на длъжника в производството по несъстоятелност. Различното разрешаване на този въпрос от съдилищата произтича от различните факти специфични за всеки отделен случай, както и от конкретните доказателства по всяко едно от делата, а не от неточното прилагане на закона. Във всички случаи, обаче, постоянната съдебна практика е в смисъл, че началната дата на неплатежоспособността следва да се определи при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и моментът на спиране обслужването на задълженията му, а не от конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на отделен кредитор. В този смисъл са и приложените към касационната жалба две решения на СГС от 12.02.2009 год. по т.дело № 1926/2007 год. на т.о., VІ-5 състав и от 12.02.2009 год. по т.дело № 616/2008 год. на същия съдебен състав, които не обосновават противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, както и р. № 21/22.04.2008 год. по т.дело № 550/2007 год. на ВКС-І т.о., р. № 18/28.02.2008 год. по т.дело № 316/2007 год. на ВКС-ІІ т.о. и др. В случая при определянето началната дата на неплатежоспособност въззивният съд е съобразил изложените по-горе примерни критерии, като изхождайки от конкретните данни по делото е приел датата 29.04.2005 год. /посочена и от вещото лице в заключението му, представено пред първоинстанционния съд/, а не датата 28.11.2008 год. на постъпване на молбата по чл.625 ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност в Търговищкия окръжен съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд № 147/16.07.2009 год., постановено по в.т.дело № 321/2009 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: