О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София,01.11.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 18.10. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 136 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от З. [фирма] , чрез юрисконсулт П. Г. , с вх.№105123/21.11.2011 г. на Софийския градски съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 17.11. 2011 г. срещу решение от 04.10.2011 г. по гр.д.№3704/2011 г. на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.10.2010 г., постановено по гр.д.№43464/2009 г. на Софийския районен съд, І-во Г.О., 51 състав, с което е уважен предявеният от И. Г. П. срещу касатора иск с правно основание чл.107, ал.1,т.1 КЗ, като същият е осъден да й заплати сумата 17 250 лв., представляваща застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие-кражба на автомобила й, застрахован при ответника З. [фирма] по застраховка „Пълно автокаско”. Въззивният съд е споделил изводите на районния съд, че е останало недоказано възражението на застрахователя за липса на точно изпълнение на чл.53.3 от Общите условия, съгласно който „За установяване основанието и размера на застрахователното обезщетение…, застрахованият се задължава да представи на застрахователя ключове за МПС, деклариран брой в Предложението за сключване на застраховката”. Приел е за безспорно установено, че ищцата е притежавала само един брой ключове. На второ място, Софийският градски съд е обосновал правните си изводи за дължимостта на застрахователното обезщетение и с възложената върху застрахователя доказателствена тежест да установи, че неизпълнението на задължението на застрахования по смисъла на чл.211,т.2 КЗ е причина за настъпване на застрахователното събитие.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон-чл.211, т.2 КЗ, тъй като е налице неизпълнение на задължението на застрахованата, което обуславя правото на застрахователя да откаже изплащане на застрахователно обезщетение. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с доказателствената сила на частните свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за съставителя си факти, както и за допустимостта и оценката на останалите доказателствата по делото. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като формулира правни въпроси, свързани с доказателствената сила на Предложението за сключване на застраховка и Въпросника за кражба или Грабеж на цяло МПС, в които ищцата е посочила различен брой притежавани от нея контактни ключове на автомобила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответницата по касационната жалба- И. П. не взема становище.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените от касатора правни въпроси за доказателствената сила на Предложението за сключване на застраховка и на Въпросника за кражба или грабеж на цяло МПС са от значение за изхода на делото, но не представляват общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, защото не обуславят изцяло направените от съда правни изводи за липсата на предвиденото в чл.53.3 на Общите условия изключение на покритие на риска. За да уважи предявеният иск с правно основание чл.107 КЗ, Софийският градски съд е приел, освен че застрахованата притежава само един брой ключове, но и че застрахователят не е доказал причинната връзка между твърдяното неизпълнение от нейна страна на договорните задължения и настъпилото застрахователно събитие. По задължението на застрахователя да докаже причинната връзка между виновното неизпълнение на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, ВКС се е произнесъл с решение №102/02.10.2012 г. по т.д.№615/2011 г. на І Т.О., постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и формиращо задължителна съдебна практика.
Поставеният от касатора правен въпрос за необходимостта върху частните документи да има изявление за приемането от адресата им и отразява ли се липсата на такова на доказателствената им сила, е фактологически обоснован, поради което не представлява общото основание за достъп до касация. Значимостта на правния въпрос се определя от направените от съда правни изводи, а не от конкретно приетата от него фактологическа обстановка. Софийският градски съд е приел, че не е налице изключен от покритие риск с оглед конкретно приетата фактическа обстановка, като нова, различна от приетата от решаващия съд, не може да бъде установяване в касационното производство. Той препраща към фактологическите и правни констатации на районния съд/чл.272 ГПК/, който е обосновал правните си изводи с неоформянето на документа по установения от самия застраховател образец/липса на номер и дата, не е извършен оглед, който да установи дали декларираното от ищцата съответства на действителното фактическо положение/.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.2 ГПК, защото обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с направения в соченото от касатора решение №72 от 05.04.2004 г. по гр.д.№2645/2002 г. на ВКС, ІV Г.О. безспорен правен извод, че частният писмен документ се ползва с материална доказателствена сила, когато удостоверява неизгодни за издателя му факти. В случая съдът не се е позовал на материалната доказателствена сила на Предложението за сключване на застраховка, не защото то не представлява такъв документ, съдържащ неизгодни за издателя му факти, а защото не е съставен по надлежния ред.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.10.2011 г. по гр.д.№3704/2011 г.на Софийския градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав, с което е потвърдено решение от 14.10.2010 г., постановено по гр.д.№43464/2009 г. на Софийския районен съд, І-во Г.О., 51 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: