– 5 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 711
гр. София, 01.08.2018 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.06.2018 (шести юни две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1427 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 1902/09.02.2018 година, подадена от Т. И. Т., срещу решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен П. е потвърдил първоинстанционното решение № 1309/09.08.2017 година на Районен съд Плевен, дванадесети граждански състав, постановено по гр. д. № 908/2-17 година, в частта му, с която на основание чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК са изменени определените с решение № 2067/16.12.2013 година на Районен съд Плевен, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 6239/2013 година местоживеене на децата Б. Т. Т. и М. Т. Т. и режим на личните им отношения с бащата Т. И. Т.. Определено е местоживеенето на децата при тяхната майка и законна представителка Н. П. Т., на адрес във Ф.-гр. Б., Т.-К., М. Щ. № 38/ет. 5 дясно, като е определен режим на лични отношения с бащата Т. И. Т., както следва: тридесет дни през лятната ваканция, всяка година, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; седем дни на коледните и новогодишните празници и седем дни през пролетната/Великденската ваканция, с преспиване по местоживеене на бащата. На основание чл. 127а от СК е дадено разрешение децата да напускат пределите на Република България и да пътуват до Ф. без съгласието на бащата, придружавани от тяхната майка и законна представителка или от изрично упълномощено от нея лице за срок до изтичане на паспортите им.
В касационната си Т. И. Т. излага доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което от своя страна е довело и до неговата необоснованост, като иска неговата отмяна. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, а също така и чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, основания за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Ответницата по касационната жалба Н. П. Т. е подала отговор на същата с вх. № 3729/22.03.2018 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година, поради което и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение.
Т. И. Т. е бил уведомен за обжалваното решение на 10.01.2018 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 1902/09.02.2018 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателите в подаденото от тях изложения на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, постановени в производствата по чл.127а, ал. 2 от СК. Тази необжалваемост е въведена със ЗИДГПК, обнародван в ДВ бр. 50/03.07.2015 година, като не е отпаднала при последващото изменение на разпоредбата, което е извършено със ЗИДГПК, обнародват в ДВ бр. 24.01.2017 година, като продължава да действа и към настоящия момент. С оглед на това решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година не подлежи на касационно обжалване в частта му, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта му, с която на основание чл. 127а от СК е дадено разрешение децата Б. Т. Т. и М. Т. Т. да напускат пределите на Република България и да пътуват до Ф. без съгласието на бащата Т. И. Т., придружавани от тяхната майка и законна представителка Н. П. Т. или от изрично упълномощено от нея лице за срок до изтичане на паспортите им. Затова по силата на чл. 296, т. 1 от ГПК същото е влязло в сила на датата, на която е било постановено-18.12.2017 година и от тази дата е породило предвидените в закона последици, сред които е и тази по чл. 299, ал. 1 от ГПК, поради което разрешения с него въпрос по чл. 127а, ал. 2 от СК не може да бъде пререшен по реда на касационното обжалване. Предвид на това подадената от Т. И. Т. касационна жалба срещу посочената част на решението на Окръжен съд Плевен е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено в частта му по чл. 127а, ал. 2 от ГПК.
Касационното обжалване на решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година е допустимо в частта му, с която съдът се е произнесъл по предявените искове по чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, като следва да бъде разгледано в тази му част. С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Т. И. Т. по процесуалноправния въпрос за това следва ли съдът, когато уважава иска по чл. 127а от СК и разрешава спор при разногласие на родители за пътуване на дете в чужбина, да постановява акта си, без да е събрал достатъчно доказателства относно социалния статус на родителя, при когато децата ще пребивават, основание за престоя в съответната държава на родителя, неговата месторабота, доходи и материално положение. Твърди, че по отношение на този въпрос е налице предвидената в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивното решение било постановено в противоречие с ТР № 1/03.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 1/2016 година на ОСГК на ВКС, решение № 126/30.05.2014 година, постановено по гр. д. № 6871/2013 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. и определение № 1122/01.12.2017 година, постановено по гр. д. № 3030/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.
Освен по посочения въпрос Т. И. Т. е поискал обжалваното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и по въпроса за това следва ли да се допуска разглеждане на правен спор с правно основание чл. 127а, ал. 2 от СК по молба на родител, който вече е установил своето и на децата местоживеене извън пределите на Република България като твърди че по отношение на този въпрос е налице предвидената в чл.280, ал. 1, т. 3 от ГПК допълнителна предпоставка за допускането на касационното обжалване. Този въпрос обаче не обосновава допускането на обжалваното решение до касационен контрол, тъй като е поставен във връзка с производството по чл. 127а ал. 2 от СК, което е извън предмета на настоящето касационно производство. Първият от поставените в изложението на Т. И. Т. по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правни въпроси също е свързан с производството по чл. 127а, ал. 2 от СК, но може да бъде съотнесен и към производствата по чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК. Същият обаче не обосновава допускането на обжалваното решение до касационен контрол, доколкото би бил от значение, в случаите, когато е налице спор за упражняването на родителските права или при кого от двамата родители да живеят децата. В конкретния случай това не е налице. По делото е установено, че с решение № 2067/16.12.2013 година на Районен съд Плевен, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 6239/2013 година е бил прекратен сключеният между Т. И. Т. и Н. П. Т. граждански брак, като упражняването на родителските права върху родените от брака деца Б. Т. Т. и М. Т. Т. е предоставено на майката, а на бащата е определен режим на лични отношения. В тази връзка е определено и местоживеенето на двете деца при майката, като в решението е посочен конкретен адрес, а именно [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 8. Съставът на Окръжен съд Плевен е приел за установено, че през септември 2015 година Н. П. Т. е напуснала Република България и се е установила във Ф., където е пребивавала на посочения по-горе адрес, заедно с децата Б. Т. Т. и М. Т. Т.. Последните са били изведени от територията на Република България, без съгласието на Т. И. Т., въз основа на допуснато с решение № 1166/06.08.2015 година на Районен съд Плевен, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 3333/2015 година предварително изпълнение на даденото със същото решене разрешение по чл. 127а, ал. 2 от СК. След като това предварително изпълнение е било отменено с решение № 15/15.01.2016 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 860/2015 година двете деца са били върнати в Република България. Това е станало по искане на Т. И. Т., въз основа на решение от 13.04.2017 година, по дело № 16 UF 21/17 на Върховен съд на К. в Б., постановено във връзка с Х. конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Също така е установено, че от момента на връщането си в страната двете деца живеят при баба си-майката на Н. П. Т..
Съгласно чл. 126, ал. 1 от СК ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно с родителите си, освен ако важни причини налагат да живеят отделно. В случаите, когато двамата родители не живеят заедно ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно с родителя, на който са предоставени за упражняване родителските права. Затова промяната на местоживеенето на този родител води до промяна и на местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца. Затова в случаите, когато съдът се произнася по спор за упражняването на родителските права, той се произнася и по местоживеенето на детето, като не е задължително да посочва последното в диспозитива на съдебното решение. В този случай родителят, който не упражнява родителските права, не може да се противопоставя на избора на местоживеене на родителя, упражняващ тези права и да иска местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца да бъде определено на друго място. Спор между двамата родители за местоживеенето на детето е налице и може да бъде разглеждан само ако и двамата упражняват родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца. В случаите, когато те се упражняват от единия родител, ако неговия избор на местоживеене е неподходящ и влошава положението на детето, другия родител разполага с възможността да иска промяна на режима на упражняване на родителските права, като те бъдат предоставени на него, но не и да бъде определено различно местожителство на детето, от това на упражняващия правата родител.
В конкретния случай упражняването на родителските права върху децата Б. Т. Т. и М. Т. Т. е предоставено на майката Н. П. Т., поради което те следва да имат едно и също местоживеене. От своя страна Т. И. Т. не е поискал изменение на режима на упражняване на родителските права върху двете деца, като те бъдат предоставени на него. Поради това спорът за местоживеенето на Б. Т. Т. и М. Т. Т. е сведен до това, какъв е конкретният адрес, където те пребивават. В производството по спор относно местоживеенето на ненавършилите пълнолетие деца съдът се произнася по отношение на това, при кой от двамата родители да живеят същите, но не определя задължително административния адрес на жилището. Затова родителят, при който живеят ненавършилите пълнолетие деца, не е задължен да пребива постоянно в жилището, където е бил към момента на постановяване на съдебното решение, а може да извършва смяна жилищата с оглед на конкретните нужди. В конкретния случай искането за промяна на местоживеенето е било обусловено от посочения в решение № 2067/16.12.2013 година на Районен съд Плевен, дванадесети състав, постановено по гр. д. № 6239/2013 година конкретен адрес на местоживеене и несъгласието на Т. И. Т. да даде съгласие за пътуването на децата и пребиваването им по новия адрес на Н. П. Т.. Затова, доколкото не е налице промяна в начина на упражняването на родителските права, въззивният съд не е имал правната възможност да определи друго местоживеене на Б. Т. Т. и М. Т. Т., различно от това на майка им Н. П. Т., въз основа на посочените от Т. И. Т. в поставения от него правен въпрос обстоятелства. Поради това същите не обуславят допускането на въззивното решение на Окръжен съд Пловдив до касационен контрол по отношение на исковете по чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК. Те евентуално биха обусловили допускането на касационен контрол на въззивното решение в частта му по чл. 127а, ал. 2 от СК, която обаче не е предмет на касационното производство.
Освен въз основа на горепосочените два правни въпроса Т. И. Т. е поискал допускането на обжалваното решение до касационен контрол и на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК. Изложените от него във връзка с обосноваването на това основание твърдения сочат, че с тях се оспорва въззивното решение в частта му, с която съдът се е произнесъл по искането по чл. 127а, ал. 2 от СК, която обаче както се посочи по-горе е извън предмета на касационното производство.
Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, по подадената срещу него Т. И. Т., касационна жалба с вх. № 1902/09.02.2018 година и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година в частта му, с която съдът се е произнесъл по исковете по чл. 59, ал. 9, във връзка с ал.2 и ал. 4, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, по подадената срещу него Т. И. Т. от [населено място], [улица], , с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. Й., касационна жалба с вх. № 1902/09.02.2018 година.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Т. И. Т. от [населено място], [улица],, с ЕГН [ЕГН] и със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. С. Й., срещу решение № 509/18.12.2017 година на Окръжен съд Плевен, постановено по гр. д. № 780/2017 година в частта му, с която съдът се е произнесъл по иска по чл. 127а, ал. 2 от СК, касационна жалба с вх. № 1902/09.02.2018 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1427/2018 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в тази му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните, в частта му за прекратяването, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.