О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр.София, 14.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 17 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.07.2011г. по гр.д.№ 3780 / 2011г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.415 ГПК, предявен от [фирма] срещу И. Ц. Д..
Жалбоподателят – [фирма] чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Моли да бъде допуснато касационното обжалване и да се отмени обжалваното решение като неправилно.
Ответникът И. Ц. Д. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил иска на жалбоподателя по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, с искане да се признае за установено, че И. Ц.. е длъжник за сумата 10 759, 30 лв. – цена на топлинна енергия за битови нужди, за периода м. август 1999 – м. април 2008 г., подавана в апартамент № , находящ се в [населено място] и за сумата 5 264. 72 лв. – лихви върху главницата за периода 01.10.1999 – 11.03.2009 г.
Въззивният съд е приел за установено, че от представеният като доказателство по делото договор, сключен с нотариален акт № 2/ 10.08.1994г., с който В. Е. е продала на Ц. Д. ап.№ в [населено място] е видно, че не е налице легитимация на ответника като длъжник по вземанията за същия апартамент, за които в полза на [фирма] е издадена заповед за изпълнение, тъй като не той е собственикът на апартамента в сградата на етажната собственост, а не са събрани доказателства същият да е ползувал този апартамент. Съдът е изложил съображения, за това че съгласно чл. 106, ал. 1, т. 4 ЗЕЕЕ(отм), но в сила към началото на периода, продажбата на топлинна енергия се извършва въз основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, собственици в сграда – етажна собственост. Прието е, че с ДВ бр. 108/ 2001г. е създаден нов чл. 106а, ал. 4 ЗЕЕЕ/отм./, който гласи, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Посочено е, че е идентична и сега действащата уредба за надлежното възникване на договорното отношение по продажба на топлоенергия в сграда-етажна собственост, която е от значение за останалата част от периода – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Съдът е приел, че с оглед на тези правни норми договорното отношение по продажба на топлоенергия за битови нужди в имот в сграда-етажна собственост има за страни топлопреносното предприятие и собственикът или титулярът на вещно право на ползване на имота, а от приетият по делото договор за продажба се доказва, че през целия период потребител на топлинна енергия е физическо лице, различно от ответника. Това изключва пасивната материална легитимация по вземанията, предмети на установителния иск.
В приложение към касационната жалба жалбоподателят, за да обоснове допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд решение, е изложил съображения, че със същото е разрешен материалноправен въпрос от значение за спора, а именно за тълкуване на понятието потребител на енергия съобразно пар.1, т.42 от Закона за енергетиката /ДВ.в.107/2003г./, който е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
С оглед данните по делото Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отговор на поставения въпрос е даден в практиката на ВКС изразена и в решение от 11.07.2011г. по т.д.№5/2010г., ІІ т.о. на ВКС, м което е прието, че съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, възпроизвело установеното с чл.108, ал.4 и 5 ЗЕЕЕ/отм./, собственикът или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия. Именно в съответствие с тази практика е дал своето разрешение и въззивният съд в обжалваното решение. Същата практика не се налага да бъде променяна поради промяна в обществените отношения, предмет на регулацията, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК на решение от 05.07.2011г. по гр.д.№ 3780 / 2011г. на ГС София, по жалба на [фирма].
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: