3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
С., 14.07.2011 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1587/2010 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат М. Г. – пълномощник на В. Н. С. и А. К. С., срещу въззивното решение от 11.10.2010 г. в. по гр. д. № 737/2010 г. на Русенския окръжен съд. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване се поддържат основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация В. М. Х. не е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
При проверка по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., намира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 1095 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 1988/2009 г. на Русенския районен съд, с което за недействително по отношение на В. М. Х. е обявено извършеното от В. Н. С. в полза на А. К. С. дарение с н. а. № 134 от 01.12.2008 г. за 3/8 ид. ч. от описания в него апартамент в [населено място], ведно с избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, и е допусната делба на същия недвижим имот между В. М. Х. с квота 3/8 ид. ч. и А. К. С. с квота 5/8 ид. ч., а по отношение на В. Н. С. искът за делба е отхвърлен.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателките са поставили въпроса: следва ли съдът при обсъждане правните последици на саморъчно завещание да изложи съображенията си защо приема/не приема, че при съставянето му са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН, като съобрази наличието на отбелязвания в завещанието и извършване на действия по депозирането му при нотариус, неизискуеми от закона, и дали заветникът е доказал по категоричен начин автентичността на завещанието. Считат, че въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, предвид позоваването на съдебни актове, които не са от категорията на задължителните за съдилищата съгласно разясненията в ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Така както е формулиран, въпросът се състои от две части.
Първата част насочва към съдържанието на мотивите към въззивното решение, но по този въпрос обжалваното решение не противоречи на задължителната съдебна практика, изразена в т. 4 и 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС относно мотивите към решението на въззивната инстанция като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
То не противоречи и на съдебната практика, илюстрираната с представените от касаторите решение № 316 от 28.06.1988 г. по гр. д. № 236/1988 г. и решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г., двете на ВС, I-во г. о., които разглеждат въпроса за доказателствената тежест при оспорване автентичността на саморъчно завещание и приемат, че ползуващият се от завещанието е длъжен при оспорване да установи, че то е написано и подписано от завещателя. Второто решение приема също, че саморъчното завещание е нищожно, ако завещателят е вписал в него две различни дати на съставяне. Затова не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗН саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
За да разреши възникналия в настоящия случай спор относно авторството на завещанието и дееспособността на завещателката, въззивният съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства във връзка с възраженията на ответниците по иска за делба, сега жалбоподателки. Въз основа заключения на еднолична и тричленна графологически експертизи е приел, че завещанието е написано и подписано от завещателката. Датирано е, като в началото и в края, преди подписа на завещателката, която освен параф е изписала и трите си имена, е поставена една и съща дата – 13.10.2008 г. Следователно, завещанието носи една дата, а не две, в която хипотеза по начало то би било недействително, както е прието и в р. № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/1991 г. на ВС, I-во г. о. Не е установено наличието на отбелязвания в завещанието, които да бъдат съобразени при преценката за неговата действителност /това, че завещанието е без поправки, е отбелязано и в протокола от 04.12.2008 г. за обявяване на завещанието/, а нотариалната заверка на подписа на завещателката, каквото изискване законът не поставя, не опорочава формата на завещанието, нито волята на завещателката. Съдът е изложил и съображения защо приема за установена способността й да завещава, като е обсъдил подробно комплексната медицинска експертиза, представените писмени доказателства и показанията на свидетелите и е посочил защо дава вяра на свидетелите д-р А.-Б. – осъществила психиатрична консултация на завещателката преди съставяне на завещанието, и нотариуса П. Ш., при когото е депозирано завещанието, за разлика от показанията на свидетеля О. М..
Определение № 98 от 29.10.2008 г. по гр. д. № 757/2008 г. на Окръжния съд [населено място], за което липсва данни да е влязло в сила, и определение № 863 от 04.09.2009 г. по гр. д. № 654/2009 г. на ВКС, II-р г. о., постановено в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК, не са сред категорията съдебни актове, които съгласно т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК могат да послужат при преценката за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Втората част на поставения от касаторите въпрос касае правилността на обжалваното решение, но тя не е предмет на производството по допускане на касационното обжалване. Дали заветникът е доказал по категоричен начин автентичността на завещанието съдът решава по свободно убеждение с оглед събраните по делото доказателства. Становището му по този въпрос би могло да се обсъжда при разглеждане на касационната жалба по същество, което предполага да е налице поне една от алтернативно дадените предпоставки на чл. 280, ал. 1 т.т. 1-3 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което не е обосновано и мотивирано, също не е налице. Не се установява неточно прилагане на закона в смисъла, изяснен с т. 4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, или разглеждането на касационната жалба да е необходимо с оглед развитието на правото. Не може да се счете, че нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН в частта относно изискването саморъчното завещание да бъде написано изцяло от самия завещател и подписано от него, е непълна или неясна, за да се налага нейното тълкуване от Върховния касационен съд във връзка с разглеждания случай.
В обобщение, предпоставките за допускане на касационно олжалване на въззивното решение не са налице, водим от което Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.10.2010 г. в. по гр. д. № 737/2010 г. на Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: