О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
[населено място], 02.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3555/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение № 972 от 19.05.2014г., постановено по гр.дело № 4420/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о. пети състав, с което е потвърдено решение № 5833/ 29.07.2013г. по гр.дело № 9882/2011г. на СГС, г.о. 14 състав.
В касационната жалба касаторът И. М. И., от [населено място] , ЕГН [ЕГН], представляван от адв.Г.Х., САК, поддържа оплаквания за незаконосъобразност, за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и постановяване на решението при неизяснена фактическа обстановка. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма], чрез пълномощника се адв. А. Т., взема становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не е направено искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът И. М. И. формулира два правни въпроса при допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. Допустимо ли е извеждане на правни изводи при неизяснена фактическа обстановка и недопускане на допустими и относими доказателства от съществено значение за изясняване на предмета на делото и обективно решаване на спора, въпреки наличието на предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК и 2.Допустимо ли е специални познания, необходими за изпълнение на задачата на съдебната експертиза да се вменяват на страната в процеса.
Поставените въпроси касаторът обяснява с недопускането от въззивния съд на направени във въззивната жалба доказателствени искания по чл.266, ал.3 ГПК и по конкретно допускането на ССЕ за изясняване на въпроса какъв е остатъчния размер на кредита по процесния договор и правилно ли са съотнесени платените от касатора суми, включително и тези по принудителното изпълнение. Поддържа, че неоснователно не е била допуснато от САС допълнителна експертиза.
САС за да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен искът на ОББ АД по чл.422 ГПК срещу касатора / ответник по иска/ се е позовал на приети от СГС и неоспорени от страните заключения на ССЕ. Експертизата е установила размерът на дълга към датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем към 6.12.2012г. и към 19.02.2013г., както и обстоятелството, че след тази дата погасявания на дълга не са правени от длъжника и поръчителя по договора – ответник по иска. С отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание ответникът е поставил допълнителни задачи на съдебно-счетоводна експертиза за остатъчния размер на кредита, чрез извършване от в.л. проверка в счетоводството на ОББ АД, по изпълнителното дело и в счетоводството на кредитополучателя [фирма], допусната от СГС. Заключенията на в.л. счетоводител не са били оспорени от страните.
Във въззивната жалба съдът е направил доказателствено искане за допълнителна задача на в.л. да даде заключение за остатъчния размер на кредита, като извърши проверка при ищеца – ОББ АД и при въззивника. С оглед на така поставената задача съдът е указал на въззивника да посочи размера на извършените от него плащания и датата на преводите, които не са взети предвид от счетоводната експертиза, неизпълнено от въззивника. С определение въззивният съд е отказал допускането на поставената от страната задача по съображения, че не са налице предпоставките на чл.266 ГПК, поради несвоевременния характер на искането и липсата на уважителни причини за събиране на нови доказателства.
По поставения първи въпрос САС се е произнесъл, но разрешаването му не е в противоречие със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.266, ал.3 ГПК.
Съгласно чл.266, ал.3 ГПК във въззивното производство може да се иска събирането на нови доказателства, които не са били допуснати от първоинстанциионния съд поради процесуални нарушения. Във въззивното производство страните могат да твърдят нови обстоятелства и да сочат и представят нови доказателства само ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата или да твърдят нововъзникнали след подаване на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и да представят доказателства за тях/ чл.266, ал.2 ГПК/. Във въззивната жалба касаторът не се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд нарушения във връзка с допускането на доказателствената му искания. Съгласно постановките в.3 на Т. № 1/ 2013г. на ОСГТК на ВКС необходимост от установяването на нов факт пред въззивната инстанция възниква когато за доказването на този факт и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа такова оплакване. Съдът служебно събира доказателства само при приложението на императивна материалноправна норма, какъвто не е конкретния случай. С оглед на установената задължителна съдебна практика по приложението на чл.266, ал.3 ГПК, касаторът не обосновава допълнителния критерий. Допълнителната предпоставка по т. 3 на чл.280, ал.1 ГПК би била налице при непълнота или неяснота в закона, които да налагат преодоляването им по тълкувателен път, или когато в резултат на промяна на конкретните обстоятелства се налага даване на нови правни разрешения. Необходимо е и кумулативното наличие на двете особени предпоставки – значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, които изобщо не са налице. Вторият въпрос не е релевантен за спора доколкото съдът не е вменил на страната специални познания, а посочването на конкретни факти. Касаторът не обосновава предпоставките на допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК съгласно дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на закона. В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. На ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не е направено искане и не са представени доказателства, че такива са направени пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 972 от 19.05.2014г., постановено по гр.дело № 4420/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о., пети състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: