О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№711
гр.София, 02.11. 2011 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 18/2011 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ив.А. от САК срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд № 341/09.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 190/2010 год. С това решение след отмяна на първоинстанционното решение на Русенския районен съд № 420/15.03.2010 год. по гр.дело № 6748/2009 год. в осъдителната му част, въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор срещу [фирма], [населено място] иск за заплащане на сумата 5 945,72 лева, представляваща обезщетение за вреди от липсваща стока настъпили при изпълнение на международен превозен договор с автомобилен транспорт от Германия до България през месец юни 2007 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че въззивният съд не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото и характера на сключените договори, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Навеждат се доводи, че между страните са възникнали облигационни отношения по договор за международен превоз, а не по спедиционен договор, както е приел съда и ответникът носи отговорност за процесните вреди на основание чл.17 от Конвенция CMR независимо от факта, че е възложил извършването на превоза на друг превозвач – ЕТ В. Д. с фирма „Л.”, който е вписан в издадената международна товарителница.
В допълнително изложение към касационната жалба касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Без да формулира релевантния материалноправен или процесуален въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е от съществено значение за изхода на делото жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон /чл.367 и 374 ТЗ, чл.4 и чл.17 от Конвенция CMR, както и чл.50, ал.2 от Закона за автомобилните превози/, позовавайки се на приложеното към жалбата р.№ 226/14.02.2000 год. по гр.дело № 1294/1999 год. на ВКС-V г.о., постановено по реда на отменения ГПК от 1952 год., което не представлява задължителна съдебна практика съгласно ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
Ответниците по касационната жалба [фирма], [населено място] и едноличен търговец В. Д. с фирма „Л.”-помагач по делото не изразяват становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото, намира че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност, не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията, дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС.
С обжалваното решение след отмяна на първоинстанционното решение в осъдителната му част въззивният съд е отхвърлил предявеният от ищеца-касатор иск по чл.17 от Конвенция CMR за заплащане на обезщетение за вреди от липсваща стока, настъпили при превоза и с автомобилен транспорт в международно съобщение от Германия до България. Анализирайки събрания по делото доказателствен материал съдът е приел, че в случая създадената между страните облигационна връзка произтича от сключен спедиционен договор, а не от международен договор за превоз с автомобилен транспорт, подчинен на режима на Конвенция CMR. С оглед конкретните данни по делото както ищеца, така и ответника се явяват спедитори /а не товародател и превозвач по процесния превозен договор/ и задълженията им се изчерпват с осигуряването на фирма-превозвач и сключване на превозен договор. С., обаче, не носи отговорност за действията на превозвача, а само за изпълнение на задълженията си към доверителя по спедиционния договор. В тази връзка е направен решаващия извод, че искът следва да бъде отхвърлен на предявеното основание, тъй като ответникът не е превозвач, поради което не е материалноправно легитимиран да отговаря по този иск, а и ищецът няма качеството на товародател или товарополучател, за да претендира обезщетение за липси на товара на основание превозния договор.
Видно от съдържанието на касационната жалба и допълнителното изложение към нея, касаторът не е конкретизирал същественият материалноправен или процесуален въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение, като излага най-общо, че се касае за правилното приложение на чл.367 и чл.374 ТЗ; чл.4 и чл.17 от Конвенция CMR, както и чл.50, ал.2 З., които норми уреждат превозните договори. Съгласно т.1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС, задължение на касатора е да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е от съществено значение за изхода на спора. Не се допуска касационно обжалване по въпрос различен от посочения от касатора, освен ако се касае за нищожност или недопустимост на обжалваното решение. В случая отговорът на въпроса за дължимостта на претендираното обезщетение за вреди, настъпили по превозния договор, по който ищецът и ответникът не са страни предвид възникналите между тях правоотношения по договор за спедиция, е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. В тази връзка извършената от съда преценка на фактическия и доказателствен материал е относима единствено към конкретния спор и касае правилността на постановения съдебен акт. Ето защо, оплакванията на касатора за необоснованост и незаконосъобразност представляват касационни основания за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, но не и основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенския окръжен съд № 341/09.07.2010 год., постановено по в.т.дело № 190/2010 год.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/