3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
С., 22.10.2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 3789 по описа за 2013 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба срещу Определение № 1439 от 25.06.2013г. по ч.гр.д.№ 2515/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено разпореждане от 15.03.2013г. по т.д.№ 1760/2011г. на СГС за връщане на подададената от [фирма], [фирма] и [фирма] въззивна жалба вх.№ 11621/01.02.2013г.
С частната касационна жалба, изходяща от [фирма], [населено място], [фирма] и [фирма] се иска отмяна на обжалваното определение и потвърденото с него разпореждане за връщане на въззивната жалба. Твърденията са, че С. И., чрез която е връчено съобщението, не е законен представител на [фирма], поради освобождаването й като управител, с оглед на което поддържаното пред въззивната инстанция оспорване на редовността на връчването представлява и отричане на качеството й на „служител”. Наведен е и довод, че в съобщението до страната за заплащане на таксата следва да се укаже не само размерът й, но и банковата сметка на съда, по която следва да са внесе, но такава информация не се съдържа в него.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа произнасяне по процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона- при връчване на призовки и съобщения на юридическите лица, длъжен ли е връчителят да се увери в качеството на лицето, което получава съобщението /служител ли е на дружеството и на каква длъжност/ и съответно липсата на посочване на длъжността на получателя води ли до опорочаване на връчването, съгласно изискванията на чл.50,ал.3,изр.второ ГПК. Поставен е и втори процесуалноправен въпрос, решен според касаторите в противоречие с практиката на съдилищата – в разпореждането за оставяне без движение на жалбата, следва ли съдът да укаже сметката, по която следва да се внесе държавната такса. Позоваването на противоречие със съдебната практика е аргументирано с произнасяне на Върховния административен съд с определение № 6667/99г. по адм.дело № 7572/99г.
За да потвърди разпореждането за връщането на въззивната жалба, подадена от дружествата срещу решението по т.д.№ 1760/2011г. по описа на СГС, Софийски апелативен съд е констатирал, че въззивната жалба е била оставена без движение с указания за представяне на вносен документ за внесена държавна такса и че в рамките на едноседмичния срок тази нередовност не е отстранена, което е обусловило и връщането й. Приел е за неоснователни доводите във въззивната частна жалба за нередовно уведомяване на страните за указанията на съда, като е посочил, че и трите съобщения са приети на 22.02.2013г. от С. И. и в разписките за връчването е посочено, че тя получава съобщението, адресирано до [фирма] и [фирма] като управител, а до [фирма] като служител. След служебна справка в Търговския регистър въззивната инстанция е констатирала, че към датата на връчването на указанията управител на първите две посочени дружества е именно получателят на съобщението, а съобщението за [фирма] е получено от И. в качеството и на служител на дружеството. Поради неоспорване от жалбопоателите на това качество на получателя, САС е приел, че връчването е извършено по реда, регламентиран в разпоредбата на чл.50,ал.3 ГПК. За неоснователно е прието становището, че съдът е длъжен да посочи с банковата сметка, по която да се внесе таксата, като е мотивирано, че дадените до страните указания са ясни и конкретни както относно размера на таксата, така и с оглед необходимостта да бъде внесена по сметката на САС.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК и е процесуално допустима, но не е обосновано наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Въззивната инстанция не се е произнесла по първия поставен процесуалноправен въпрос, който е относим само към връчване на съобщението с указанията за внасяне на таксата на [фирма]. В частната жалба до САС твърдението е било, че съобщението не е връчено на управителя И. К., съответно не е достигнало до него. При липса на възражения относно качеството на „служител“ на приелия адресираното до дружеството съобщение, в обжалваното определение не е обсъждан поставеният въпрос дължи ли длъжностното лице при връчване на съобщението проверка на качеството на лицето-получател. Поставеният като правен въпрос е неотносим към изводите на САС, от които е обусловено разрешаването на повдигнатия спор.
По втория процесуалноправен въпрос не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване. Твърдението за противоречива практика на съдилищата /основание по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК/ не е установено с представеното определение на ВАС, а извън него няма позоваване на други съдебни актове. В ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС изрично е указано, че понятието практика на съдилищата не включва практиката на административните съдилища, както и че не е налице основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, когато касаторът не представи влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по въпросите, имащи значение за възприетия краен резултат по спора в обжалвания въззивен акт.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 1439 от 25.06.2013г. по ч.гр.д.№ 2515/2013г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.