8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София, 22.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3431/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] –гр.София, срещу решение №944 от 11.05.2015г., постановено по гр.д.№929/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в частта му, с която е отменено решение от 17.07.2014г. по т.д.№480/2013г. на СГС, ТО, VІ-7 с-в, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата 40 441.16 лв. и вместо него е постановено решение за осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 40 441.16 лв., ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 067.65 лв. – разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Сочи се, че в нарушение на разпоредбата на чл.82 ЗЗД въззивният съд неправилно е приел, че посочването от страна на [фирма] на неточен тарифен номер на внасяните стоки е в пряка причинно-следствена връзка с понесените от [фирма] вреди, както и че в нарушение на разпоредбата на чл.83ал.1 и ал.2 ЗЗД апелативният съд необосновано не е приел съпричиняване на вредите от страна ищцовото дружество, нито че кредиторът не е положил грижите на добър стопанин. Същевременно се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения, свързани с липсата на мотиви във въззивното решение относно предвидимостта на претендираните вреди. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл.293 ал.3 ГПК.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация като е формулирал четири групи оплаквания, за които твърди че включват въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в посочени от касатора в изложението съдебни решения. Същевременно се твърди, че първата група въпроси са от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговора от ответника по касация [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касация, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 ГПК. Сочи се, че поставените от касатора въпроси не са решени в противоречие с практиката на ВКС, както и че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не са изложени доводи в подкрепа на твърдението, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В отговора се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора и се претендират разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 17.07.2014г., постановено по т.д. №480/2013г. по описа на СГС, ТО, VІ-7 с-в. е отхвърлен предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 42 951. 73 лв., съставляваща обезщетение за вреди от непозволено увреждане, като неоснователен.
С обжалваното решение №944/11.05.2015г. по гр.д.№929/2015г. въззивният състав на Софийски апелативен съд, е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата 40 441.16 лв. и вместо него е постановил осъждането на [фирма] да заплати на [фирма] сумата 40 441.16 лв. на основание чл. 281 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 18, ал. 1 от ЗМ вр. с чл. 5 от Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992г. относно създаване на МКО, съставляваща обезщетение за неточно изпълнение на задължение на митнически представител по смисъла на чл. 5 МКО, ведно със законната лихва, считано от 30.01.2013г. до окончателното изплащане, както и сумата 6 067.65 лв. – разноски по компенсация. Въззивният съд е потвърдил решението в частта му, с която искът е отхвърлен за разликата от 40 441.16 лв. до 42 951.73 лв. като в тази му част решението на САС не е обжалвано пред ВКС и е влязло в сила.
В обжалваното решение съставът на САС е приел, че правното основание на предявения иск е по чл. 281 вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 18, ал. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 5 от Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета от 12.10. 1992г. относно създаване на Митническия кодекс на общността /МКО/. Посочил е, че тази правна квалификация на иска се извлича от твърдените като правопораждащи процесното вземане факти, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, която квалификация е обективирана в съобщения на страните пред първата инстанция доклад по делото. Съдът е приел за установено, че с нотариално заверено на 06.02.2012г. пълномощно ищецът [фирма] чрез законния си представител е упълномощил ответника [фирма] да осъществява пряко представителство по смисъла на чл. 5 МКО, ЗМ и ППЗМ с генерален обем на представителната власт за извършване на действия и процедури за получаване на поисканото митническо направление на стоки. От своя страна с нотариално заверено пълномощно №5 от 09.01.2012г. законният представител на ответника [фирма] е упълномощил лицето Г. Б. да осъществява пряко представителство по смисъла на чл. 5 МКО. В решението е посочено, че на 13.03.2012г. ищецът в качеството си на купувач е сключил с продавача [фирма] договор за доставка на шперплат „О.“, количество 50 м3, който е следвало да бъде транспортиран в 1 бр. 40 HQ контейнер. Отразено е, че страните не спорят, че по отношение на посоченото количество шперплат „О.“, ответникът е действал като спедитор и като митнически представител на ищеца съгласно нотариално завереното на 06. 02. 2012г. пълномощно.
Анализирайки представените по делото писмени доказателства, включително представената кореспонденция между страните, съдът е приел за установено: 1. че ищецът е уведомил ответника за сключения договор с китайския си съконтрахент с предмет процесния шперплат, тип „О.“, за вида, количеството и стойността на процесната стока, за характеристиките на контейнера, в който следва да бъде превозена, като същевременно с имейл от 8.05.2012г. е изпратил всички необходими документи, получени от продавача – договор за продажба с китайския търговец с приложенията към него, индивидуализиращи в достатъчна степен процесния шперплат; 2., че ответникът е получил горепосочените документи, изпратени с имейла от 08.05.2012г., а впоследствие и по пощата и 3. че на 31.05.2012г. процесното количество шперплат, тип „О.“ – предмет на договор за продажба е пристигнал на Митница В., където доставката е посрещната от митническия агент на ответника Г. Б., който е съставил митническа декларация № 2002 от 31.05.2012г., в която е описал стоката като „водоустойчив шперплат 50 м3“ с код: [ЕГН], без да посочва характеристиките й по сертификата за качество от 18. 04. 2012г.: шперплат от материал – сърцевина „топола“ и лице и гръб „О.“, неговата дебелина и др. Обсъждайки релевантните за спора доказателства съдът е приел, че ищецът е заявил на ответника, че е закупил различен вид шперплат от китайския си съконтрахент, за който е сключен договор от 13.03.2012г., който е различен от типа „водоустойчив“ и е тип „О.“, за превозването на който е необходим един специален контейнер и че е отказал да попълни изпратено по електронната поща възлагателно писмо с реквизитите на митническа декларация, вкл. с попълване на тарифния номер на стоката, с аргумент, че оформянето на митническите документи е задължение на упълномощения митнически представител от ответника.
В решението е отразено, че на 31. 05. 2012г. е била извършена митническа проверка, при която е констатирано несъответствие между декларирания в митническата декларация тарифен код на стоката и действителното положение, отразено и в придружаващите стоката документи, поради което е бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 234, ал.1, т.1 ЗМ. Посочено е, че на 12.06.2012г. ищецът е получил писмо от Митница В., с което е уведомен за задържането на процесната стока – предмет на митническо нарушение и че тя ще бъде освободена след сключване на споразумение между административно – наказващия орган и нарушителя съгласно чл. 229А – чл. 229В ЗМ и заплащането на определените в него глоби и пълния размер на дължимите държавни вземания. На 20.06.2012г. между ищеца и Началника на Митница В. е било сключено споразумение, по силата на което ищецът е признал, че е осъществил състава на митническо нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 ЗМ. Със споразумението е била наложена и призната от ищеца минимална имуществена санкция в размер на 100% от размера на избегнатите държавни вземания в размер на 31 134.92 лв. и задължение от 25 % от равностойността на стоката – предмет на нарушението, в размер на 9 306. 24 лв. Съдът е приел за установено, че на 21.06.2012г. ищецът е заплатил на Митница В. посочения общ размер на задължението от 40 441.16 лв. с вносна бележка за банков превод от същата дата.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ответникът е пряк митнически представител на ищеца по смисъла на чл. 5 Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета от 12. 10. 1992г. относно създаване на МКО вр. с чл. 18 ЗМ и чл. 1, ал. 1, т. 1 ППЗМ относно процесната стока, като представителната му власт е надлежно учредена с изискуемото от закона нотариално заверено пълномощно от 06.02.2012г., както и че митническият агент Г. Б. е служител на ответника по смисъла на чл. 1, ал. 2 ППЗМ, на когото са делегирани правата му на митнически представител в обема, посочен в нотариално завереното на 11.01.2012г. пълномощно №5/2012г. Съдът е изложил аргументи, че процесното митническо представителство е породено от обективираното съгласие на страните относно учредяването и обема на представителната власт в нотариално завереното пълномощно от 06.02.2012г., изискуемо от законодателя като форма за действителност на правната сделка по чл. 1, ал. 1 ППЗМ. Съдът е застъпил становището, че особеностите на митническото представителство определят акта за учредяване на митническото представителство като договор, а не като едностранна сделка, възприемайки нотариално завереното пълномощно по смисъла на чл. 1, ал. 1 ППЗМ само като елемент от фактическия състав на този договор. Според въззивния състав процесното митническо представителство има за правопораждащ юридически факт договор за поръчка, по който довереникът /митническият представител/ действа от името и за сметка на доверителя, при което пряко представителство резултатът от действията на представителя настъпва направо в имуществото на представлявания като съгласно чл. 281 ЗЗД довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин, а съгласно чл. 302 ТЗ длъжникът по сделка, която за него е търговска, трябва да полага грижата на добър търговец.
Въззивният съд е приел, че декларирайки грешен тарифен код на процесната стока в съставената митническа декларация на 31.05.2012г., ответникът не е положил дължимата грижа на добрия митнически представител, като е действал в нарушение на критериите за правомерност, компетентност и информираност на оптималното митническо представителство. Според съда ответникът е разполагал с всички необходими, съпътстващи процесната стока, документи, в които е посочен вида шперплат, тип „О.“ с индивидуализиране на материала върху сърцевината, лицето и гърба, както и с всички останали индивидуализиращи белези, при което е бил длъжен да издири и сам да посочи в митническата декларация правилния тарифен код на стоката. Подадената от ищеца информация е била достатъчно пълна, коректна и индивидуализираща процесния шперплат „О.“, за да придаде качеството на доверителя на изправна страна по процесния договор за поръчка.
В обжалваното решение е посочено, че в случая е налице неизпълнение на задължението на ответника като митнически представител по процесния договор за поръчка от категорията неточно изпълнение, изразяващо се в съставяне на митническа декларация с невярно съдържание, от което договорно неизпълнение за ищеца са настъпили имуществени вреди – пряка и непосредствена последица от договорното неизпълнение. Въззивният състав е приел, че такива вреди са платените от ищеца в полза на Митница В. суми по процесните акт за установяване на административно нарушение от 11. 06. 2012г. и споразумение от 20.06.2012г. в общ размер на 40 441.16лв., която сума е формирана от невнесените /избегнати/ от ищеца поради погрешното деклариране на процесната стока от митническия представител държавни вземания в размер на 31 134.92 лв. и от минималната санкция /глоба/ по чл. 234, ал. 4 ЗМ в размер на 25% от равностойността на стоката, в размер на 9 306.24 лв., дължима при процесното митническо нарушение.
Съдът е изложил аргументи защо счита за неоснователно възражението на ответника, че с поведението си /като не е обжалвал акта за установяване на административно нарушение и е сключил споразумение/ ищецът е допринесъл за настъпването на вредите в посочения размер. Според въззивния състав възможността за обжалване на акта за установяване на административно нарушение е право, а не задължение за нарушителя, поради което необжалването му от ищеца не е неправомерно и не би могло да породи отговорност за вреди, нито съпричиняване. Същото се отнася за подписването на споразумението от 20.06.2012г., което е израз на добросъвестността на ищеца при изпълнение на публичните му задължения към Митница В. и способ за ограничаване на вече настъпилите в патримониума му неблагоприятни имуществени последици от поведението на ответника. Съдът е посочил също, че ирелевантно за осъщественото от митническия представител договорно неизпълнение е обстоятелството дали ответникът е знаел или не за процесните акт за установяване на административно нарушение и споразумение от 20.06.2012г., тъй като те следват по време реализираното митническо нарушение, стоят извън предмета на процесния договор за поръчка и не биха могли да санират последиците от договорното неизпълнение на задължението на митническия представител за коректно, прецизно и компетентно оформяне на митническата декларация. Според съда ирелевантно е и обстоятелството, че митническият представител е попълнил след извършената митническа проверка нова митническа декларация с точния тарифен код на стоката, тъй като митническото нарушение вече е било констатирано от компетентните митнически органи в рамките на извършената проверка на място и съгласно чл. 71, ал. 2 ЗМ в тази хипотеза не се допуска поправка на приета митническа декларация, доколкото е налице реализирано митническо нарушение. В обжалваното решение е приет за неоснователен довода на ответника, че понесените от ищеца имуществени загуби от процесното митническо нарушение, съставляващо неизпълнение на договорното задължение на митническия представител, са причинени от неправилни и незаконосъобразни действия на митническите органи. Посочено е, че процесното митническо нарушение /съставяне на митническа декларация с невярно съдържание, при което са спестени публични държавни вземания от дължими мита върху процесната стока в размер на 31 134. 92 лв./ е осъществено от ответника в качеството му на митнически представител на ищеца, но неблагоприятните последици са настъпили направо в имуществото на представлявания. Изложено е виждането, че митническите органи са действали в рамките на своите законови правомощия, съставяйки акта за установяване на административно нарушение и тяхното поведение стои извън причинно– следствената връзка между договорното неизпълнение на митническия представител, осъществяващо състава на митническо нарушение, и процесните вреди.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение въпрос №1: „Налице ли е пряка причинна връзка между неправилното деклариране и наложената санкция, при положение, че последната е резултат на административнонаказателно производство, при което кредиторът е сключил споразумение с административнонаказващия орган /по чл.229а-229-в ЗМ/ като е признал извършено нарушение, приел е определена правна квалификация на същото и се е съгласил с определения размер на наложената санкция, както и с отнемането /присъждането на частична равностойност/ на стоките, предмет на нарушението?”. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане събраните по делото доказателства. Поставеният по-горе въпрос е относим изцяло за правилността на решението, която обаче не може да бъде предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК по допускане на касационно обжалване. Въпросът е зададен казуистично като неговият отговор е обусловен от конкретната фактическа обстановка по конкретното дело. Независимо от обстоятелството, че въпросът не отговаря на характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК, следва да се отбележи, че цитираната от касатора съдебна практика /решение по гр.д.№48/2013г. на ВКС, ІV г.о., решение по т.д.№1841/2013г. на ВКС, І т.о и решение по т.д.№317/2014г. на ВКС, І т.о., в които не са обсъждани въпроси свързани с административнонаказателни производства и митнически нарушения/ не е относима за настоящия спор по см. на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Конкретиката на въпроса обуславя и липсата на една от двете кумулативни предпоставки по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно, че въпросът е от значение за развитието на правото.
По аналогични съображения не следва да се допуска касация и с оглед поставените въпроси №2.1 ”Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непосочването на конкретен тарифен код, под който стоките е следвало да се класират и недаването на достатъчно ясна и точна спецификация на продукта, позволяваща нееднозначното му класиране по Комбинираната номенклатура на Европейския съюз?” и №2.3 „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоискване извършване на друго тарифно класиране от митническия агент и неизвършване на правилно деклариране за сметка на длъжника?”. И двата въпроса са въпроси относими за правилността на съдебния акт като същевременно същите не се решени в противоречие с посочената от касатора съдебна практика по чл.290 ГПК /решение по гр.д.№1393/2010г. на ВКС, ІV г.о. и решение по гр.д.№461/2009г. на ВКС, ІV г.о., които решения не третират задълженията на митническия представител/. Що се отнася до въпрос №2.2: „Налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа по смисъла на чл.83 ал.2 ЗЗД за избягване или намалявне на вредите?” този въпрос не е значим за спора, тъй като не е формирал решаващата воля на съда. В тази връзка следва да се има предвид, че въззивният състав е изложил съображения защо счита, че в конкретния случай не е налице неполагане на дължимата грижа от страна на кредитора-ищец.
Третата група въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3т.1 ГПК, са основани на твърдението на касатора, че по определени въпроси – тези посочени в т.1.1 и т.1.2 от изложението, както и по въпросите №3.2 „Предвидим ли е негативния резултат /заплащане на имуществена санкция и заплащане на част от равностойността на стоките, предмет на нарушението митническа измама/ към момента на сключване на договора и към момента на твърдяното неизпълнение?” и №3.3 „Има ли съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл.83 ал.1 ЗЗД, изразяващо се в непосочване на точния тарифен номер и непредоставяне на необходимата за определянето му информация от страна на възложителя [фирма]?, решението е немотивирано, поради липса на мотиви или недостатъчни мотиви. Липсва обаче формулиран процесуалноправен въпрос, свързан с липсата на мотиви, за който да е налице поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Твърдението, че по поставените въпроси няма мотиви или че същите са недостатъчни, не е основание за допускане на касация. Въпрос №3.2 също е зададен в контекста на оплакването за липса на произнасяне и по отношение на него не би могло да се твърди, нито да се приеме, че е решен в противоречие с практиката на ВКС.
Няма зададен конкретен въпрос и по т.4 от изложението, където се съдържа оплакване за неправилно решаване на въпроса за това „дали договорна или деликтна е отговорността в конкретния случай, при положение, че между страните действително има сключен договор за митническо оформяне и представителство, в който обаче не фигурира задължението за определяне на тарифния номер на внасяните стоки?”. Според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за изхода на делото правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е задължение на касатора. В производството по чл.288 ГПК ВКС може само да уточни и квалифицира правния въпрос, когато той е поставен неясно, но няма правомощия да го извежда служебно от твърденията на касатора и от съдържащите се в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК факти и обстоятелства. Липсата на въпрос по см. на чл.280 ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касация, без да се разглежда сочената от касатора съдебна практика като допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Отделно следва да се отбележи, че оплакването в т.4 от изложението е изцяло свързано с правилността на обжалваното решение.
По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част. На основание чл.81 във вр. с чл.78 ал.3 ГПК касаторът дължи на ответното по касация дружество разноски в размер на 2 400 лв. с включен ДДС, съобразно представения списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №944 от 11.05.2015г., постановено по гр.д.№929/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, ГО, 12 с-в, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] от [населено място], [улица] сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/ с включен ДДС – разноски пред касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: