О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 711
София,03.09.2012 г.
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети август, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
Като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1191/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. И. С. е подал касационна жалба срещу решение № 275 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 311 от 2011 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 25.05.2009 год., постановено по гр.д. № 132 от 2008 г. по описа на Районен съд-Мездра. В жалбата са развити оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, за допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на съдебния акт, които са основания в предметното поле на чл.281, т.3 ГПК. Правят се множество фактически твърдения и се представят доказателства.
Представено е изложение и в него А. И. С. преповтаря оплакванията по същество изразени в касационната жалба . Намира обаче , че решението следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК без да посочва въпроси, които са в неговото предметно поле.
Ответниците Б. П. И. , М. И. Ц. и П. И. И. са депозирали отговор, в който излагат съображения за недопустимост на касационното обжалване. Правят подробен анализ на решението и подкрепят неговите изводи.
Ответниците А. И. С., В. С. И., Д. И. С., И. Н. Ц., М. К. С., С. С. Г., Ф. И. С. и Ц. Н. Ц. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че решението не следва да се допусне до касационно разглеждане по жалбата на А. И. С. защото не са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Врачанския окръжен съд е разгледал спор за материално право, предявен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Относно характера на спора се е произнесъл Върховния административен съд, Първо г.о. с решение № 177 от 14.04.2011 г. по гр.д. № 368 от 2010 г.
По делото е безпротиворечиво установено ,че в полза на двете страни са били възстановени съседни земеделски имоти в реални граници местността “К.” в землището на [населено място]. С решение № 232 от 18.01.1993 г. на ПК – М. в полза на ищците Б. П. И., М. И.Ц. и Р. И. И. като наследници на П. И. В. /у-ние № 32 от 3.06.2003 г./ са възстановени 15 бр. зем. имоти и 10 дка ливади. С последващо решение № П … от …… г. на ПК” [населено място]” е конкретизирано възстановяването на наследниците на П. И. В. правото на собственост върху определен имот- ливада с площ 8.283 дка в м. “К.”, съставляваща имот …… С друго решение № … от ….. г. на ПК”М.” на ответниците С. И. С. , А. И. С., Д. И. С., Ф. И. С., М. И. Ц. , И. Н. Ц. и Ц. Н. Ц. като наследници на И. С. В. /у-ние № … от …. г. / е възстановена в съществуващи / възстановими/ стари реални граници изоставена нива с площ 16.517 дка в същата местност, съставляваща имот №…… Така възстановените имоти се припокриват по начин, че участък от терена с площ 3. 414 дка попада едновременно в двата имота. Страните спорят за това кому е принадлежал към момента на обобществяване на земята този терен. За тази площ е налице спор за материално право към минал момент , т.е. спора е по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ към 1958 г. когато е било образувано ТКЗС в с. “И.”. От неговото изясняване зависи на кого следва да се възстанови собствеността. Налице е спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Имайки предвид че с решението на Поземлената комисия на ищците са възстановени земеделските земи в реални граници и вземайки предвид и анализирайки показанията на разпитаните свидетели , които са съпоставени с констатациите на вещите лица , че възстановената на ищците- ответници по касация , земя в местността „К.“ в землището на [населено място] съществува в стари реални граници и границите не са местени, на место са видими и запазени, въззивният съд е приел, че терена с площ от 3,414 дка от имот №…. всъщност е идентичен с имота по договора от ….. г. вписан в том ….., стр….. на партидната книга за вписванията при Мездренския РС със записка под №…, том… от …… год., и е бил собственост на наследодателя на ищицте П. И. В.. В този смисъл е намерил, че към момента на образуването на ТКЗС през 1958 г. собственик на земята е бил В., тоя я е внесъл в ТКЗС и на неговите наследници се дължи възстановяването й. Това го е мотивирало да уважи предявеният установителен иск.
Настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т. 3 ГПК тъй като не са налице въпроси в предметното поле на текста , а решението по съществото на спора е съобразено с трайната съдебна практика касаеща земеделската реституция
Разпоредбата на чл.280 , ал.1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, който се различава от вече формираната съдебна практика или е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезата на приложното поле на чл.280 , ал.1, т.1-3 ГПК защото изведените от касатора въпроси касаят изводите на въззивният съд по съществото на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 275 от 1.06.2011 г. по гр.д. № 311 от 2011 г. на Врачанския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
в