4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
[населено място], 30.10. 2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, през две хиляди и дванадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 635 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 2 и ал. 3 ГПК.
С въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 294/08.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 370/2012 г. е потвърдено определение № 531 от 05.07.2012 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо на основание чл. 27, ал. 2 З.. Със същото въззивно определение са оставени без разглеждане частните жалби на К. – [населено място] и на О. Й. Д. от [населено място], лично и като [фирма], М. Ю. Дерманска от [населено място] и [фирма] [населено място] срещу определение № 531 от 05.07.2012 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Ловешкия окръжен съд в частта му за разноските.
Недоволна от определението на В. е К. – [населено място], която го обжалва в срок като счита, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, обусловил изхода на спора, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, както следва – към кой момент следва да са налице изискванията на чл. 27, ал. 2 З., а именно влязла в сила осъдителна присъда. Твърди се, че решаването на този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, с което като е потвърдено първоинстанционното определение е прекратено производството по искането на основание чл. 28 З. като недопустимо, същото да бъде отменено като неправилно. Моли също така да бъде отменено определението на В. и в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на К. – [населено място] срещу първоинстанционното определение в частта му за разноските и делото да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част.
Ответниците по жалбата О. Й. Д. и М. Ю. Дерманска, чрез пълномощника си адв. В. И. – К. от АК-Л., в писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК, я оспорват като неоснователна и изразяват становище за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, а в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба – по чл. 274, ал. 2 ГПК. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
След преценка на доводите на жалбоподателя и обстоятелствата по делото, съдът намира следното :
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че в случая към момента на постановяване на първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на мотивираното искане по чл. 28 З. на К., по отношение на проверяваното лице и ответник по делото О. Д. е била налице влязла в сила оправдателна присъда № 16 от 20.02.2012 г. по НОХД № 484/2011 г. на Севлиевския районен съд, поради което в хода на производството по делото е отпаднала задължителната предпоставка по чл. 27, ал. 2 З. довела до недопустимост на мотивираното искане по чл. 28 З., поради което производството по делото е било прекратено. По отношение на частната жалба на К. срещу определението в частта му за присъдените разноски въззивният съд е приел, че тя е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане от въззивния съд, тъй като по характера си представлява молба за изменение на определението в частта му за разноските по см. на чл. 248, ал. 1 ГПК и подлежи на разглеждане от първоинстанционния съд.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че жалбата не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като по поставения правен въпрос е налице задължителна съдебна практика, обективирана в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 634 от 03.11.2011 г. по ч.гр.д. № 578/2011 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В него е прието, че ако срещу проверяваното лице е имало осъдителна присъда, но наказателното производство е възобновено и тя е отменена, съдбата на междувременно образуваното гражданско производство по З. зависи от съдбата на наказателното производство. В случая, при който лицето бъде оправдано било с нова присъда, било направо от ВКС след възобновяване на наказателното производство, то трябва да бъде прекратено и образуваното по чл. 27 З. производство, тъй като окончателно отпада основанието въз основа на което срещу същия този подсъдим може да бъде внесено мотивирано искане за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28 З.. Обжалваното въззивно определение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, поради недопустимост на мотивираното искане по чл. 28 З. е съобразено с тази задължителна съдебна практика по поставения правен въпрос, поради което не са налице основанията за допускането му до касационен контрол.
Обжалваното определение, в частта му, с която въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на К. срещу определението на Л. в частта му за присъдените разноски е преграждащо и подлежи на обжалване при условията на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Изводът на въззивният съд, че тази частна жалба е процесуално недопустима е правилен, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, съдът по искане на страните може да измени постановеното решение, респ. определение в частта му за разноските, т.е. компетентен да се произнесе по това искане е първоинстанционният, а не въззивният съд, поради което обжалваното определение в тази част следва да бъде потвърдено.
Изложеното дава основание да се приеме, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос на прекратителното определение, а в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба като правилно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред настоящата инстанция на ответниците по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 3 126 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване на въззивно определение на Великотърновския апелативен съд № 294/08.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 370/2012 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 531 от 05.07.2012 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Ловешкия окръжен съд, с което е прекратено производството по делото като недопустимо на основание чл. 27, ал. 2 З..
ПОТВЪРЖДАВА определение на Великотърновския апелативен съд № 294/08.08.2012 г. по в.ч.гр.д. № 370/2012 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на К. – [населено място] срещу определение № 531 от 05.07.2012 г. по гр.д. № 102/2011 г. на Ловешкия окръжен съд в частта му за разноските.
ОСЪЖДА К. [населено място] да заплати на О. Й. Д. и М. Ю. Дерманска, и двамата от [населено място], [улица], вх. В, ет. 4, ап. 16, направените по делото разноски в размер на 3 126 /три хиляди сто двадесет и шест/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: