5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 711
С., 05.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 29 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1418/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. В. Н. чрез адвокат Д. Р. – Шуменска адвокатска колегия против въззивно решение от 25.10.2012 г. по в. гр. дело № 456/2012 г. на Шуменски окръжен съд, с което е отменено решение № 441 от 28.05.2012 г. по гр. дело № 457/2012 г. на Шуменски районен съд и е отхвърлен иска на Н. В. Н. против Г. Р. Димитрова за изменение на определените по гр. дело № 4023/2005 г. на Шуменски районен съд мерки относно упражняване на родителските права спрямо детето М. Н. В. от майката и предоставяне на бащата, определяне на мерки за лични отношения и присъждане на издръжка.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя процесуалноправните въпроси – допустимо ли е разглеждане на съдебно дело извън сградата на съда, без съгласието на председателя на съда, с оглед разпоредбата на чл. 133 Закона за съдебната власт (ЗСВ); допустимо ли е изслушване на дете ненавършило 10 годишна възраст без мотиви с оглед чл. 15, ал. 2 Закон за закрила на детето (ЗЗД) и следва ли при изслушването на детето родителите да бъдат отстранени от залата; допустимо ли е изслушване на дете ненавършило 10 години без да му е предоставена правна помощ с оглед чл. 15, ал. 8 ЗЗД; може ли съдът да постанови решение за изменение на родителски права без да изслуша родителите; може ли съдът да изведе изводите си на избрани от него доказателства и да обсъди само част от обстоятелствата по делото и може ли съдът да постанови решението си без да изиска преписка от Агенция за закрила на детето по програма, по която е работено с детето и родителите; и материалноправния въпрос – допустимо ли е съдът да постанови съдебното решение без да обсъди всички обстоятелства по чл. 59, ал. 4 СК. Жалбоподателят представя съдебна практика, чрез която обосновава приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК като по отношение на част от поставените въпроси поддържа и т. 3 -та на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Ответницата Г. Р. Димитрова в писмен отговор оспорва основанията за допускане на касационно обжалване. Излага съображение и по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск за изменение на родителски права намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси с обжалваното решение не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика – Постановление № 1/12.11.1974 г. Пленума на ВС относно обобщаване съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на лични отношения между децата и родителите и решение по гр. дело № 4744/2008г. ВКС, първо г. о., по приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК постановено по чл. 290 ГПК, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
По процесуалноправния въпрос за приложението на чл. 133 ЗСВ.
Жалбоподателят поддържа, че едно от съдебните заседание било проведено от въззивния съд извън съдебната сграда по седалището на съда, без да е взето съгласието на председателя на съда, както изисква чл. 133 ЗСВ. В тази връзка, следва да се обсъди и въпроса по приложението на чл. 15, ал. 2 и ал. 4 Закон за закрила на детето.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗЗД постановява, че във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат права или интереси на детето, то задължително се изслушва, ако е навършила 10-годишна възраст, освен ако това би навредило на неговите интереси, а ал. 2 предвижда възможност дете, което не е навършило 10-годишна възраст да бъде изслушано в зависимост от степента на неговото развитие, като решението за изслушването се мотивира.
В настоящия случай съдът е изслушал детето М., когато е било на девет години и десет месеца. Решението за изслушване на детето е взето в съдебно заседание проведено на 09.08.2012 г. Решението е съобразено със становище на социален работник присъствал на заседанието и е мотивирано от съда. Изслушването е извършено на 25.09.2012 г. в подходяща обстановка, в специално пригодена стая за тази цел в Комплекс за социални услуги за деца и семейства [населено място] в присъствието на главен експерт от Агенция за социално подпомагане, Дирекция „Социално подпомагане” Шумен, след което съдебното заседание е продължило в сградата на съда. Съдът е подготвил детето за предстоящото изслушване, с което е изпълнил изискванията на чл. 15, ал. 2 и ал. 4 ЗЗД. Не е нарушена и нормата на чл. 133 ЗСВ, тъй като съдебното производство е проведено в сградата на съда, където са били изслушани двамата родители, а само изслушването на детето е проведено в обстановка, извън сградата на съда и съдебната зала, за което дори да не е поискано съгласие на председателя на съда нарушението не е съществено, тъй като съдът е действал в интерес на детето. Преценката на съда, че степента на развитие на детето позволява да бъде изслушано се потвърждава от дадените отговори на детето при извършеното изслушване, които сочат на определена психическа зрялост на детето показало добра ориентация в създалата се житейска ситуация между разведените му родители. И двамата родители съжителстват с други лица, като майката има й дете родено от съжителството. Също по преценка на съдията изслушването на детето може да се извърши в отсъствието на родителите и такава е обичайната съдебна практика, тъй като детето би се чувствало смутено в отговорите си на въпроси, които касаят непосредствено отношенията му с двамата родители. За изслушването на детето не е необходимо предоставяне на правна помощ. В този смисъл въпросът за приложението на чл. 15, ал. 8 ЗЗД не е относим към предмета на спора. Съдът е изпълнил изискванията на закона свързани с изслушване на дете, което не е навършило 10-годишна възраст, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с задължителната съдебна практика установена с постановление № 1/12.11.1974 г. на П., относно фактическия състав на иска по чл. 59, ал. 9 СК, според която, за да се изменят мерките относно упражняването на родителските права, е необходимо да се установи, че след определяне на родителските права с влязло в сила решение е настъпило влошаване на положението на детето при родителя, на когото е предоставено неговото отглеждане и възпитание, и на когото е възложено да упражнява тези права. Когато обстоятелствата, при които са определени мерките относно родителските права не са се променили, чрез предявения иск се цели да се ревизира първоначалното решение.
Съдът е отхвърлил иска, след като е извършил задълбочен анализ на всички събрани доказателства – писмени и гласни, които е обсъдил, като се е ръководил единствено от интересите на детето. Изводите на съда за неоснователността на иска са изградени въз основа не само на доказателствата, посочени от страната носеща доказателствената тежест, но и на всички доказателства въведени в делото от другата страна или по инициатива на съда. Преценката на доказателствата съдът е извършил по вътрешно убеждение, при спазване правилата на формалната логика, науката и житейския опит. По този начин убеждението на съда за липса на обстоятелства, които да налагат изменение на мерките относно упражняване на родителските права от майката е формирано при липса на процесуални нарушения. В този смисъл е представеното от касатора съдебно решение по гр. дело № 4744/2008 г. ВКС, първо г. о., с което обжалваното решение не влиза в противоречие по въпроса за приложението на чл. 235, ал. 2 ГПК – съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Представените определения на ВКС постановени в производство по реда на чл. 288 ГПК нямат характер на съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, поради което не следва да бъдат обсъдени.
Извода на съда, че положението на детето не се е влошило при родителя, на когото са били предоставени мерките по упражняването на родителските права с първоначалното решение е изведен след преценка на въведените в чл. 59, ал. 4 критерии. Съдът е отчел, че заживяването на майката на съпружески начала с друго лице, от което съжителство е родено второ дете не може да се отчете, като влошаване на обстоятелствата, тъй като такава промяна има и при бащата. Съдът е съобразил, че майката не е изоставила грижите за детето от прекратения брак между страните в битов план, тя е родителят, който с по-голяма строгост следи развитието на учебния процес при детето, поддържа връзка с класния ръководител и притежава възпитателски качества, които гарантират интереса на детето за неговото правилно отглеждане и възпитание. В тази връзка съдът е отчел, че майката не препятства контактите на детето с бащата, допуснала е свободен режим на лични отношения между тях, с което е допринесла за съхраняване на близостта между двамата, на която бащата се позовава, като едно от основанията за промяна на родителските права. Това отношение на майката сочи, че тя е родител, за който интереса на детето при преодоляване на раздялата между родителите е приоритет пред междуличностовите отношения между бившите съпрузи, поведение необичайно в практиката при подобни житейски ситуации.
В съответствие със съдебната практика е прието, че желанието на детето да живее при бащата не е задължително за съда. Съдът е анализирал причините, поради които детето предпочита да живее при бащата и е констатирал, че не са свързани с влошаване на положението му при другия родител. Обстоятелството, че детето има самостоятелна стая при бащата в дома на жената, с която той съжителства, а при майката битово дели стая с другото дете, че при бащата може да посреща приятели и да играе по – докъсно са преценени от съда като несъществени. Те са мотивирани от възрастта на детето, което предпочита по-свободния режим при този родител, без детето да отрича нуждата от майката и тази да се вижда със сестричката си.
Предвид изложеното и по поставения материалноправен въпрос няма основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът не присъжда разноски в тежест на касатора, поради липса на доказателства другата страна да е направила такива.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 25.10.2012 г. по в. гр. дело № 456/2012 г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ