О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
София 06.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1777 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. н. т. срещу решение № 6848 от 23.10.12г.по в.гр.дело № 7741/12г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ -74-194 от 3.10.11г.по гр.дело № 27284/10г.на СРС,ІІ г.о.62 състав.С него са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 КТ,предявени от Н. Р. Д..
В приложеното изложение се визира основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 т.3 ГПК.Касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото,а именно: подлежи ли на съдебен контрол съставът на комисията за подбор по чл.329 КТ; във всички случаи ли участието на оценяван служител в работата на комисията по подбор по чл.329 КТ означава,че подборът е опорочен поради конфликт на интереси по отношение на този служител,който се явява едновременно оценяван и оценен,или преценката следва да се направи съобразно установените факти за всеки отделен случай ; какво е правното значение на решението на комисията за подбор и може ли тя да вземе самостоятелно решение за прекратяване на трудовите правоотношения на подбраните служители; в случай,че работодателят е съгласен с изводите на назначената от него комисия какви други доказателства могат да се представят,от които да е видно,че е упражнил правото си на крайно решение.
Ответницата по касационната жалба Н. Д. не заявява становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № ЧР – 142/1.06.10г.на ген.директор на Б.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата Н. Д. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,считано от 2.06.10г.,е незаконосъобразна.Прието е,че работодателят не е доказал законосъобразността на извършения подбор.При безспорното обстоятелство по делото,че Ч. К. – полиграфист е бил член на комисията по чл.329 КТ,както и че самият той е подлежал на оценка и участие в подбора,е направен извод,че независимо от липсата на нормативно установен състав на комисията за подбор,участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия,извършваща този подбор,поставя това лице в явен конфликт на интереси и опорочава взетите решения.Изложени са съображения,че крайното решение по чл.329 КТ е на работодателя,но в случая липсват доказателства,че той се е възползвал от това свое право,а същият се е доверил на решенията на комисията,която е назначил като свой помощен орган.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставените от касатора въпроси има задължителна практика на ВКС,която не се налага да бъде променена и която е съобразена от въззивния съд.
Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 273 от 4.06.12г.по гр.дело № 1566/10г.на ІV г.о.ВКС; решение № 287 от 16.07.2010 г. по гр.д. № 90/2009 г. на ІV г.о. ВКС; решение № 525 от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1446/2009 г. ІV г.о.ВКС; решение № 30 от 15.02.2011 г. по гр.д. № 431/2010 г. ІІІ г.о.; решение № 190 от 11.05.2012 г. по гр.д. № 1638/2010 г. ІV г.о. и решение № 616 от 15.10.2010 г. по гр.д. № 1327/2009 г. ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, извършването на подбор по критериите на чл. 329 КТ може да бъде установено с всички доказателствени средства. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал.1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник.
Когато с исковата молба е въведен довод за неправилна преценка на комисията по подбора, работодателят следва да установи в процеса фактите, обусловили преценката на комисията. Протоколът за подбор, обективиращ преценката на комисията, бидейки частен свидетелстващ документ, съгласно чл. 180 ГПК установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства. В тази хипотеза – при оспорени констатации на комисията по подбора, работодателят следва да проведе пълно и главно доказване на фактите, обусловили тази преценка, за което са допустими всички доказателствени средства.
По въпросите във връзка с участието на единия от претендентите за запазване на трудовото си правоотношение в комисия,извършваща подбора,въззивният съд се е съобразил с приетото в решение № 69 от 21.09.10г.на ВКС по гр.дело № 4130/08г.на ІV го.,постановено по реда на чл.290 ГПК.
Въззивното решение е в съответствие и с Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г.по тълк.дело № 3 /2011г.на ОСГК на ВКС,според което за да направи оценка на квалификацията и нивото на изпълнение на възложената трудова функция, работодателят трябва да получи информация по приетите показатели за конкретната длъжност от непосредствения ръководител на работника или служителя или от назначена комисия от специалисти в съответната производствена или служебна сфера. Събирането на информация за квалификацията и качеството на работа на участниците в подбора следва и от необходимостта за притежаването на специални познания за трудовите функции на работниците и служителите, които работодателят в лицето на съответните длъжностни лица, управляващи предприятието или службата може да получи по посочения по-горе начин. При упражняване на правото на подбор преценката на показателите по чл. 329, ал. 1 КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност, изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по законовоустановените критерии с действителните качества на работника или служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация. Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по чл. 329, ал. 1 КТ може да бъде обективирано в различни негови актове -решение, разпореждане, резолюция, заповед и др., чиято конкретна форма е въпрос на вътрешна организация в съответното предприятие или учреждение. Критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
С оглед на изложеното се налага извод,че не е налице релевираното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 6846 от 23.10.12г.,постановено по в.гр.дело № 7741/12г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.