О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 711
гр. София, 08.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 28 септември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1271/12 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]- София срещу решение №1543 от 13.10.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1190/2011 г. , с което е потвърдено първоинстанционното решение №181 от 14.02.2011 г. по т.д. № 690 /2009 на СГС , с което касаторът е осъден на основание чл.79 ал.1 ЗЗД да заплати на [фирма] сумите от: 44 380 лева –възнаграждение за извършена охранителна дейност за м. юли и август 2008 г. по договор от 29.09.2006 г. и допълнителни споразумения км него и 4 598,44 лева –лихва за забава за съответните периоди, ведно със законните последици. Излагат се оплаквания за неправилност.
Излагат се основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба счита, че не са налице основанията за допускане до касация, а по същество жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, с което е приет за основателен искът на [фирма] срещу [фирма]- София за сумите от: 44 380 лева –възнаграждение за извършена охранителна дейност за м. юли и август 2008 г. по договор от 29.09.2006 г. и допълнителни споразумения км него и 4 598,44 лева –лихва за забава за съответните периоди, съставът на въззивния съд се е позовал на действието на сключения между страните по делото на 01.04.2006 г. договор за охрана и неговото изпълнение от страна на ищеца в качеството му на изпълнител по договора през процесния период. Без значение е обстоятелството, че задълженията на охранителя са изпълнявани от нает от него подизпълнител, тъй като по своето естество се касае за заместима престация, още повече, че самият ответник като възложител е приемал такова изпълнение за периода 2004-м.юни 2008 г. и е заплащал редовно възнаграждението на ищеца дължимо по силата на договора за охрана. С оглед твърденията на ответника, че договорът е бил развален след 01.07.2008 г. на среща с адвоката на ищеца на 11.06.2008 г. , то съдът се е позовал на изискването за писмена форма на волеизявлението за разваляне и за това същото да бъде връчено на страната по договора, което в случая не е налице. Няма данни и за връчването на писмено предизвестие по пощата, доколкото в обратната разписка липсват регистърен номер и данни за съдържанието на самото писмо.
При обосноваване основания за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателя се сочат като въпроси от значение за изхода на спора: тези за правната природа на договора за охрана, дали при явяването на адвокат на страната и уведомяването му за разваляне на договора попада в хипотезата на чл.301 от ТЗ и за квалифицирането като съществено процесуално нарушение на отказа на съда да допусне гласни доказателства за връчването на писмено предизвестие за разваляне на договора на ответника.
Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора. В случая формулираните от касатора въпроси са съотносими към предмета на делото, но не са обусловили неговия изход. Това е така, доколкото и трите въпроса са съсредоточени върху редовното връчване на писменото предизвестие за разваляне на договора. Изводите на съда за липса на основание да се приеме, че е налице разваляне на процесния договор, обаче почиват на факта на липсата на виновно неизпълнение на същия от страна на ищеца като елемент от фактическия състав на правото за разваляне по чл.87 ал.1 от ЗЗД , а не само и единствено на липсата на редовно връчено предизвестие. При това положение изходът на делото не зависи от отговора на тези въпроси или те не се явяват от значение за изхода по конкретното дело, което само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, както изрично приема ОСГТК на ВКС в цитираното вече ТР.
По изложените съображения, съдът счита, че не е налице основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване
С оглед изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1543 от 13.10.2011 г. на Софийски апелативен съд по т.д. №1190/2011 г.. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.