О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 711
гр. София 17. 07 2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на десети юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 335 / 2009 г. по описа на Първо гражанско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. П. Н. е обжалвала въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-г отделение от 10.12.2008г. по гр.д. № 4068/2007г.
Подадена е и друга касационна жалба срещу същото решение от М. П. Н. и С. Д. Н. , постъпила също в срока по чл. 283 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срок, приподписани са от адвокат и съдържат изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, поради което са процесуални допустими.
Ответницата Р. Х. Р. е подала отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК. Възразява се и по същество срещу основателността на жалбите.
Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд, 44 състав по гр.д. № 4096/2005г. , с което са отхвърлени исковете на М. П. Н. и С. Д. Н. по чл.109 ЗС за премахване на едноетажна пострйка със застроена площ от 14 кв.м. в УПИ * кв.64 по плана на гр. С., м.”Л”
В. съд е приел, че спорната постройка не представлява обща част на сградата, защото е построена в частта от дворното място, предвидено да обслужва кантората на партера, собственост на Р. Х. Р. и е изпълнена по одобрен архитектурен проект , следователно не е налице противоправно поведение на ответницата от една страна , а от друга – с изграждането й и ползването й не се накърнява правото на собственост на ищците.
След като и двете касационни жалби са постъпили в срок, ВКС следва да се произнесе на основание чл.288 ал.1 ГПК по изложените в тях самостоятелни основания за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
Поддържа се в приложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК в касационната жалба вх. № 1660/19.01.2009г. , че съдът се е произнесъл по въпросите за предпоставките на иска по чл.109 ЗС, за тълкуването на закона относно видовете придобивни способи на основание административни актове по благоустройствените закони, за допустимостта при липса на учредено право на пристрояване съгласието на собствениците да бъде заменено с разрешение за строеж и инвестиционен проект, както и за приложимостта на правилото на чл.92 ЗС при надхвърляне на обема на правото на строеж. Касаторката се позовава на решение № 980/1994г. на І г.о. , решение № 684 /2000г. на ВКС, І г.о., решение № 761/1996г. на ВС, І г.о., решение 1426/2001г. на ВКС, ІV г.о., в които се приема, че суперфициарният собственик може да придобие право на собственост само в рамките на учреденото право на строеж, от което следва, че се поддържа основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В изложението към касационната жалба вх. № 1610/19.01.2009г. се поддържа същото основание като се поставя и въпрос за приложението на чл.20 ЗЗД относно тълкуването на договора за учредяване на право на строеж във връзка с установяване на неговия обем във връзка с решения № 980/1994г. на ВКС, І г.о., както и решение № 602/1993г. на ВС, І г.о.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК в редакция след решение на конституционния съд на Република България №4/2009г. на касационно обжалване подлежат решенията на въззивните съдилища, по които те са се произнесли по материалноправен или процесуален въпрос и са го разрешили в отклонение от практиката на ВКС, този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата ли е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросите, по които се е произнесъл въззивният съд трябва да са от значение за решаването на делото и да са свързани с тълкуването и прилагането на конкретна правна норма, което произтича от характеристиката на касационната инстанция като съд основно по правото, а не по съществото на спора, и от функцията й да унифицира
правоприлагането по принципните въпроси с еднаквото третиране на аналогични гражданскоправни казуси /решение №4/2009г. на КС на РБ т.3/.
В случая поставените въпросите за съотношението на разпоредбите на чл.63 и чл.92 ЗС са принципни и са от значение за решаване на делото. Действително практиката на ВКС по приложението на чл.63 и чл.92 ЗС е последователна и както в цитираните от касаторите решения, така и в редица други се приема, че обемът на правото на строеж се определя в рамките на договора, с който е учредено. С оглед на конкретните данни по настоящото дело и фактически констатации на въззивния съд не може да се приеме за основателно твърдението, че тази практика не е съобразена. Въззивният съд не е направил извод за правото на собственост на ответницата единствено въз основа на одобрения архитектурен проект, а е определил обема на правото на строеж във връзка с тълкуването на уговореното в т. 3 ал.2 от договора, предмет на нот.акт № 49/1997г., който препраща към одобрения архитектурен проек. Съгласно договора обектите в сградата извън тези, за които учредителите са си запазили правото на строеж –двата апартамента на втория и третия етаж и подземен гараж остават в изключителна собственост на Р. Х. Р.. Съдът е изградил изводите си на събраните доказателства, че в тези обекти съгласно одобрения архитектурен проект, въз основа на който е сключен договора се включва и офис. Единственият вход за този офис съгласно заключението на вещите лица е откъм двора като тази част от мястото е включена в границите на построената сградата. Тези факти, безспорно установени по делото , а не утвърденият последващ архитектурен проект, са обусловили изводите на съда, че пристройката не е изградена нито в обща част, нито е извън обема на учреденото право на строеж. Оттук са направени и изводите, че по отношение на допълващото застрояване в рамките на застроената част от двора не може да се приложи правилото на чл.92 ЗС по аргумент от чл.63 ЗС. С оглед на изложеното не е налице основанието по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и касационно обжалване не следва да се допуска. След като правото на собственост на ищците е отречено при съобразяване на съдебната практика, въпросът за наличието на останалите предпоставки за уважаване на негаторния иск по чл.109 ЗС – дали с пристройката на мястото на предишния единствен вход за офиса се нарушава правото на собственост на ищците при липса на общ вход за сградата и офиса по първоначалния архитектурен проект , не са от значение за решаването на спора.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-г отделение от 10.12.2008г. по гр.д. № 4068/2007г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: