4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
С., 11.11.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 3070/ 2014 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани Земеделец” – [населено място] срещу Определение №1906 от 27.06.2014 г. по гр.д. № 1580/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено Определение № 3836 от 28.03.2014 г. по гр.д. № 4751/ 2014 г. на Пловдивски районен съд, с което е прекратено производството по делото и е върната исковата молба за установяване срещу С. Г. Крислов и Г. С. Крислов – двамата от [населено място], че ищецът е сключил с първия ответник само един договор за заем, по който са приети две обезпечения: запис на заповед и договорна ипотека; че ищецът е ползвал първото обезпечение, въз основа на което се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.дело; че задължението по изп. дело е обезпечено с договорна ипотека, като е приел, че исковете са недопустими. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на определението, като постановено в нарушение на чл. 124 ГПК, като предявените искове касаят правото на взискателя по изпълнително дело да се удовлетвори от представените обезпечения по дълга, което не може да осъществи предвид отказа на ЧСИ.
В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 3 ГПК. По въпроса: когато едно вземане е обезпечено с две обезпечения и е ползвано първото, въз основа на което е получен изпълнителен лист, може ли да ползва второто по реда на чл. 429 ал. 3 ГПК, поддържа, че няма съдебна практика, който въпрос е от значение за изхода на делото и за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като динамиката на обществените отношения във взаимоотношенията между кредитор и длъжник търпи непрекъснато развитие и е нужно осъвременяване на съдебната практика. По въпроса: ако съдът констатира нередовност на исковата молба, длъжен ли е да я остави без движение и да даде срок за поправка на петитума, поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и сочи съдебна практика: т.4 на ТР на ОСГК на ВКС №1/17.07.2001 г.; т.5 на ТР ОСГК на ВКС №1/09.12.2013 г. и Р.№ 110/11.04.2014 г. по гр.д.№ 1237/2013 г. на ВКС,ІV г.о. По този въпрос поддържа и основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, в подкрепа на което сочи съдебна практика. Сочи и Р.№208/28.11.2013 г. по т.д.№ 787/2012 г. на ВКС, І т.о. за задължението на ВКС да следи служебно за допустимостта на решението и когато е постановено по нередовна искова молба. Иска определението да се допусне до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е прекратено производството по делото по предявени установителни искове и е върната исковата молба, с което се прегражда развитието на делото, намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е потвърдено определението за прекратяване на производството по делото и връщане на исковата молба поради недопустимост на исковете за установяване, че задължението по образуваното изпълнително дело, е идентично с това по договора за заем и е обезпечено с две обезпечения; за установяване, че ищецът е сключил с първия ответник само един договор за заем, по който са приети две обезпечения: запис на заповед и договорна ипотека; за установяване, че ищецът е ползвал първото обезпечение, въз основа на което се е снабдил с изпълнителен лист и е образувал изп.дело и за установяване, че задължението по това изп. дело е обезпечено с договорна ипотека. Изложени са съображения, че се иска установяване съществуването на правоотношения и факти, за които законът не предвижда възможност и че в заявения петитум не са посочени претендирания размер на сумите и основанието, на което се претендират.
И. от частния жалбоподател въпрос: когато едно вземане е обезпечено с две обезпечения и е ползвано първото, като по издадения изпълнителен лист кредиторът не е удовлетворен, може ли той да се ползва от второто по чл. 429 ал. 3 ГПК, не са релевантните за спора правни въпроси, тъй като преди да се обсъждат въпросите, обуславящи основателността на предявените установителни искове, трябва да са налице предпоставките за разглеждането им – исковете да са допустими, което се определя от наличието на правен интерес у ищеца за предявяването им. Затова следва да се приеме, че относимия към спора въпрос е този за допустимостта на предявените установителни искове. Искът за установяване, че задължението по образуваното изпълнително дело, е идентично с това по договора за заем и е обезпечено с две обезпечения, искът за установяване, че е сключен само един договор за заем, по който са приети две обезпечения; искът за установяване, че ищецът е ползвал първото обезпечение, въз основа на което се е снабдил с изпълнителен лист; и искът за установяване, че задължението по образуваното въз основа на изпълнителния лист по записа на заповед изп. дело, е обезпечено с договорна ипотека, съставляват искове за факти по чл. 124 ал. 4 пр. 2 ГПК, и са недопустими, тъй като не се касае за факт с правно значение в случай, предвиден в закона. Доколкото ищецът основава претенциите си на чл. 429 ал. 3 ГПК, той няма правен интерес да установи в отделно производство, че е налице посочената хипотеза, което може да се поддържа въз основа на сега изложените обстоятелства при насочено изпълнение по второто обезпечение – учредената ипотека и което би имало значение за възникване на правото му на принудително изпълнение, за което излага, че е отречено от съдебния изпълнител.
Установява се от данните по делото, че не е налице правен интерес у ищеца от установяване съществуването на изложените факти, като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителния иск по чл. 124 ал. 4 пр. 2 ГПК, като е създадена трайноустановена съдебната практика, че правният интерес от установителен иск по чл. 124 ГПК е конкретен и се извежда от твърденията на ищеца в исковата молба, с оглед засегнатите права от възникнал правен спор. Допустимостта на установителния иск е обусловена от наличие на правен интерес у ищеца – положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото, и когато констатира, че липсва правен интерес, да прекрати производството. Затова е неоснователен доводът на жалбоподателя, че преди да приеме, че исковете са недопустими, съдът е следвало да му даде указания да отстрани нередовността на исковата молба. Предявените искове са недопустими, тъй като съгласно чл. 124 ал. 4 пр. 2 ГПК иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение, се допуска само в случаите, предвидени изрично в закона, какъвто не е настоящият случай, затова въззивният съд, като е потвърдил определението за прекратяване на производството по делото, е решил въпроса в съответствие с установената съдебна практика – основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК не е налице.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК с оглед създадената съдебна практика относно допустимостта на установителните искове по чл. 124 ГПК, обусловена от наличие на правен интерес. Соченото основание би било налице, когато поради съществуваща неяснота или непълнота на правната норма, се налага по тълкувателен път да бъде преодоляно несъвършенството на закона, с цел точното му прилагане или ако разглеждането на въпроса би допринесло за осъвременяване на съществуващата съдебна практика, отговаряща на променените обществени условия, какъвто не е разглежданият случай.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №1906 от 27.06.2014 г. по гр.д. № 1580/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: