5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр. София, 12.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия Анна Баева т.д. № 814 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бора Бора” ЕООД, [населено място] срещу решение № 302 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 622/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 546 от 1.07.2016г. по т.д. № 45/2015г. на Варненски окръжен съд, Търговско отделение касаторът е осъден за заплати на А. К. А. сумата от 118 407,85 лева, представляваща равностойността на дружествения му дял от имуществото на дружеството към края на месеца, в който е прекратено членственото му правоотношение – 30.11.2014г., с писмено предизвестие, на основание чл.125, ал.2 ТЗ, определена съобразно притежавания от него дял от основния капитал – 50 %, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 08.01.2015г. до окончателното погасяване на задължението, и касаторът е осъден да заплати на А. К. А. още 4 602,10 лева разноски по делото за двете инстанции.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа, че счетоводният баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на членственото правоотношение, е единственият документ, въз основа на който трябва да бъде определен размерът на сумата, дължима на напускащия съдружник. Твърди, че в противоречие със закона съдът е изчислявал размер на дела на напускащ сътрудник, въпреки че съгласно закона докато дружеството съществува, съдрежник не може да иска дела си. В тази връзка изразява становище относно неправилност на предприетите действия от първоинстанционния и въззивния съд, свързани с изчисляване размера на паричната равностойност на дружествения дял чрез назначаването на съдебно – счетоводна експертиза. Твърди, че вещото лице не е имало възможност да съобрази в заключението си намаляването на стойността на активите на дружеството, тъй като съдът не е анализирал тази преоценка преди датата на счетоводния баланс, което съответно се е отразило на размера на определения дял на напусналия съдружник. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че по делото се касае за материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че при развитие на касационното производство пред ВКС могат да бъдат намерени решения по особено важните въпроси, свързани с уреждане на имуществените отношения при прекратяване участието на съдружник в търговско дружество. Навежда подробни съображения за обосноваване на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, като сочи, че законодателят се е ограничил до една единствена разпоредба – чл.125, ал.3 ТЗ, която дава твърде общо решение и поради това създава предпоставки за различно тълкуване и прилагане, което води до неясноти и неточности, касаещи права и законни интереси на различни правни субекти. Излага и доводи, че уреждането на имуществените отношения при прекратяване на участието на съдружник е въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като законът не ограничава тези имуществени отношения само до такива между дружеството и напускащ съдружник, а безспорно говори за всички имуществени отношения между заинтересованите страни, в това число и отношенията между оставащите в дружеството съдружници и дружеството, между оставащите съдружници и прекратилия участието си съдружник, както и между самите оставащи съдружници. Твърди, че при оспорване на изготвения от дружеството баланс, дали определени сделки са били целесъобразни и своевременно определени, довели до числата в баланса, е въпрос само на органите на дружеството и единствено по пътя на оспорване на счетоводния баланс би могло да се предявява претенция от страна на напусналия съдружник, както и че дали определени сделки са извършени именно с цел да се постигне търсено положение в счетоводния баланс е въпрос на целесъобразност, а не на законосъобразност и не може да се приеме за допустимо предявяване на претенция в този смисъл. В заключение посочва, че е налице необходимост от задълбочен анализ и тълкуване на закона относно въпроса за уреждане на имуществените правоотношение по чл.125 ТЗ.
Ответникът по касация А. К. А. оспорва касационната жалба. Поддържа, че касационното обжалване не следва да се допуска на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касаторът не е изложил доводи относно наличието на правна норма, която е непълна или неясна, или по която няма създадена съдебна практика или постановената такава е изоставена и се налага корективното й тълкуване. Излага съображения и за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си, е приел за установено, че ищецът А. К. А. е бивш съдружник в ответното дружество „Бора Бора” ЕООД, в което е притежавал 50 % дялово участие в капитала, като членственото правоотношение е прекратено на 11.11.2014 г., с изтичане на отправено от него тримесечно предизвестие. По спорния по делото въпрос относно начина на определяне равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник решаващият съд, позовавайки се на съдебна практика на ВКС, е приел, че имуществените отношения с дружеството следва да бъдат уредени съгласно счетоводен баланс към 30.11.2014 г., в който активите и пасивите са отразени по историческата им цена. Изложил е съображения, че за да бъде определена стойността на дружествения дял, следва да се изчисли чистата стойност на активите. В тази връзка въззивният съд е приел, че върнатите в патримониума на дружеството в резултат на уважен иск по чл.134 ЗЗД два поземлени имота следва да бъдат оценени по цена на придобиване, т.нар. историческа стойност. Констатирал е, че имотите са преоценени от управителя на ответното дружество след получаване на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение. Позовавайки се на съдебната практика на ВКС, въззивният съд е изложил съображения, че преоценъчният резерв не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс при определяне на дружествения дял, тъй като не представлява прираст на капитала. В тази връзка е приел, че за определяне на размера на дружествения дял следва да се цени вторият вариант от заключението на вещото лице М. П., изготвено по проведената във въззивното производство съдебно – счетоводна експертиза, тъй като при него преоценъчният резерв не е взет предвид и като активи на дружеството са включени и двата недвижими имота. С оглед на това въззивният съд е приел, че размерът на дружествения дял на А. А. е в размер на 124 407,85 лева. От този размер е приспаднал сумата 6 000 лева, за която е счел за доказано, че ищецът е задържал за себе си след продажбата на собствен на дружеството товарен автомобил „И.”. Не е уважил прихващането за сумата 7 162,50 лева, представляваща липса в касата на дружеството, тъй като е счел, че същата не е резултат от действия на ищеца. В заключение, въззивният съд е уважил исковата претенция за сумата от 118 407,85 лева.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
В настоящия случай касаторът само формално е изпълнил изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в изложението си не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че по делото се касае за материалноправен въпрос, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че при развитие на касационното производство пред ВКС могат да бъдат намерени решения по особено важните въпроси, свързани с уреждане на имуществените отношения при прекратяване участието на съдружник в търговско дружество, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като не представляват формулиран правен въпрос, отговарящ на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Касаторът не е поставил конкретен материалноправен въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд, че преоценъчният резерв не следва да бъде отразяван в счетоводния баланс при определяне на дружествения дял. Такъв въпрос не може са бъде изведен и от общото и неконкретизирано твърдение, че са разрешени въпроси, свързани с уреждане на имуществените отношения при прекратяване участието на съдружник в търговско дружество и от наведените подробни съображения за обосноваване на допълнителното основание за допускане на касационно обжалване. Касационният съд може единствено да уточни поставения въпрос, но не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените в касационната жалба факти и обстоятелства.
При липса на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не следва да се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на делото на касатора не следва да се присъждат разноски за касационното производство. На основание чл.78 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 3 2000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 302 от 20.12.2018г. по в.т.д. № 622/2016г. на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
ОСЪЖДА „Бора Бора” ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [жк], [жилищен адрес] да заплати на А. К. А., с ЕГН [ЕГН], съдебен адрес: [населено място], [улица], офис 2, партер, адв.В. В., сумата 3 200 лева /три хиляди и двеста лева/ – адвокатско възнаграждение за касационното производство, на основание чл.78 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: