О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 712/13.10.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закритото заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1199 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 169/ 21.12.2016 г. по гр. д. № 198/ 2016 г., с което Окръжен съд – Кърджали, като потвърждава решение № 169/ 05.10.2016 г. по гр. д. № 356/ 2016 г., отхвърля молбата на Г. Хабил М. за допълване на първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковете й с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ срещу Държавно горско стопанство – М. по твърденията, че по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е пропуснал да се произнесе по довода в исковата молба, че е нищожна заповед № 9/ 03.07.2015 г. на директора на Дирекцията за прекратяване на трудовия договор при основанието от чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ, а уволнението е незаконно и поради тази причина.
Решението се обжалва от Г. Хабил М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос: Непълно ли е решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с което съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно релевиран (направен в исковата молба) довод, че заповедта за уволнение е нищожна? Касаторът счита въпросът включен в предмета на производството по чл. 250 ГПК и обуславящ изводите на въззивния съд (общото основание от чл. 280, ал. 1 ГПК) и твърди, че допускането на решението до касационен контрол е от значение за правилното прилагане на закона (чл. 250 ГПК и чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ) и за развитието на правото.
Ответникът Държавно горско стопанство – М., ответник и по касация, възразява, че не са налице заявените основания за допускане на касационния контрол, а въззивното решение е правилно. Претендира възнаграждение за представителството му от юрисконсулт, както пред настоящата, така и пред въззивната инстанция.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира касационната жалба с допустим предмет. Въззивното решение е по реда на чл. 250 ГПК, а ал. 3 на разпоредбата предвижда да се обжалва по общия ред, т. е. по реда за основното решение, чието допълване е поискано. Основното решение е по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а чл. 280, ал. 2, т. 3 ГПК го възвежда безусловно като допустим предмет на касационно обжалване. Налице е надлежна процесуална легитимация. Касатор е ищцата, чието право на допълване на основното решение обжалваното въззивно отрича. Спазен е срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но макар повдигнатия въпрос да е включен в предмета на делото и да обуславя въззивното решение, касационното му обжалване не следва да се допуска. Съображенията са следните:
Синтезът на съдебната практика предполага следното обобщение на отговорите по въпроса: Непълно е решението, с което съдът е пропуснал (изцяло или частично) да разгледа иска, с който е сезиран и по който произнасянето е дължимо (за евентуалния или алтернативния иск – защото се е осъществило процесуалното условие за неговото разглеждане). Непълно е и решението, с което съдът е пропуснал да присъди законните лихви, въпреки че ищецът ги е заявил по уважения осъдителен иск за главница. Непълно е и решението, с което съдът е пропуснал да разпредели отговорността на страните за разноските в зависимост от изхода на делото, въпреки че претенциите са заявени своевременно. Правното средство за защита срещу непълното решение е производството по чл. 250 ГПК – в първите два случая и производството по чл. 248 ГПК – за третия. Компетентен да отстрани порока е съдът, който е постановил непълното решение. При процесуално нарушение е решението по съществото на спора, с което съдът е пропуснал да разгледа довод от значение за субективното право, предявено с иска или възражение срещу това субективно право, дори тогава когато решението формира сила на пресъдено нещо по възражението (за прихващане или за право на задържане) – арг. от чл. 236, ал. 2 ГПК. При процесуално нарушение е решението по съществото на спора, с което въззивният/ касационният съд е пропуснал да разгледа оплакване срещу обжалваното решение, заявено с жалбата или писмения отговор на жалбата (на чл. 269 ГПК, респ. на чл. 290, ал. 2 ГПК). Допуснатото процесуално нарушение е съществено, а решението – неправилно, тогава когато пропускът е причина решението да се различава от положението, което съдът би установил по спора, ако бе обсъдил релевантния довод/ възражение/ оплакване. Правното средство за защита срещу неправилното поради съществено процесуално нарушение решение е правото на обжалвана, стига законът да допуска отнасянето на спора пред по-горната инстанция. Когато правото не е упражнено, било е недопустимо упражнено, а производство пред горната инстанция – прекратено или законът изключва обжалваемостта (за касационното решение и за необжалваемите въззивни решения), неправилното решение поражда правни последици – във всеки случай сила на пресъдено нещо. Силата на пресъдено нещо е процесуална пречка неразгледаният довод/ възражение/ оплакване да бъдат отнесени „повторно“ (по всеки предвиден в закона реда) от субектите, за които решението е породило сила (чл. 299, ал. 1, вр. чл. 298 ГПК).
Този обобщен отговор, намерен в съдебната практика, задава и следния (частен) отговор на правния въпрос, повдигнат от касатора: Не подлежи на допълване по реда на чл. 250 ГПК решението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, с което съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно релевиран (направен в исковата молба) довод, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна/ нищожна. Правното значение на допуснатия от съда пропуск ищецът следва да се релевира по реда на обжалване на решението, стига да са налице законовите условия за допустимост на инстанционния контрол. Въззивното решение възприема същия отговор, а по повдигнатия въпрос е изключено всяко допълнително основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 23, т. 4 Н. (последния текст – по аналогия) касаторът следва да заплати сумата 80. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за представителството на ответника по касация пред настоящата инстанция. Чл. 81 ГПК изключва възможността касационната инстанция да присъди и възнаграждението за представителството пред въззивната инстанция.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 169/ 21.12.2016 г. по гр. д. № 198/ 2016 г. на Окръжен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА Г. Хабил М. да заплати на Държавно горско стопанство – М. сумата 80. 00 лв. – юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.