3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 712
С., 14.11. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 6831/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. Г. Х. против въззивно определение № 4417 от 07.03.2013 г. по ч. гр. дело № 2185/2013 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на П. Г. Х. срещу разпореждане от 12.09.2012 г. по гр. дело № 25852/2012 г. на Софийски районен съд за връщане на исковата й молба за осъждането на съдия Н. А. да заплати сумата 12 570,58 лв. обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по гр. дело № 49162/2011 г. на Софийски районен съд.
В изложение за допускане на касационно обжалване вх. № 85607/18.07.2013 г. жалбоподателката поддържа, че обжалвания съдебен акт е несправедлив, че не е спазено върховенството на закона, актът не осигурява равенство в съдебния процес. Жалбоподателката се позовава й на изложеното в касационната си жалба, чрез която обяснява по същество, в какво се състои имуществената отговорност на ответницата по иска, производството по който е прекратено.
Ответницата Н. А. не е представила писмен отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанциноно определение преграждащо по – нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение е прието, че искът е с правно основание чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответницата за деяние в качеството и на съдия; че съгласно чл. 132, ал. 1 от Конституцията на РБ е въведен принципа на функционален имунитет на магистратите по отношение отговорността за евентуални вреди причинени при изпълнение на служебните задължения в това качество, което представлява процесуална пречка за образуване и разглеждане на искове срещу тази категория лица за действия и актове при изпълнение на посочената дейност, освен ако е извършено умишлено престъпление от общ характер, за което има влязла в сила присъда, каквито твърдения не се съдържат в исковата молба.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа правен въпрос включен в предмета на делото, който да е обусловил решаващите изводи на съда за прекратяване на производството по иска на жалбоподателката. Това препятства възможността за селектиране на касационната жалба съобразно критериите на чл. 280, ал. 1 ГПК, но тъй като обжалваното определение засяга допустимостта на иска, за която съдът следи служебно, следва да се посочи, че обжалваното определение е постановено при спазване на закона. Наличието на функционален имунитет на съдията при изпълнение на задълженията в това качество, въведен с Конституцията на Република България (чл. 132, ал. 1), изключва възможността за търсене на имуществена отговорност на ответницата за вреди причинени при правораздаването.
Предвид изложеното не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 4417 от 07.03.2013 г. по ч. гр. дело № 2185/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ