О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр.София, 14.06.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 52 описа на ВКС за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 14.06.2011г. по гр.д.№3536/2010г. на ГС София като е потвърдил първоинстанционното решение е уважил искове с правно основание чл.49, ал.1 СК и чл.56 СК.
Жалбоподателят – Н. В. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на процесуални въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил решение от 11.01.2010 г. по гр. дело №4843/2008 г. на РС София, е обявил, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Н. В. и е предоставил ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място] на Р. П.. Съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства и е приел за установено, че жалбоподателят системно е злоупотребявал с алкохол, предизвиквал е скандали, имал е извънбрачна връзка, проявявал е агресия и е нанасял побои на съпругата си, което е станало причина тя да напусне семейното жилище. Посочено е, че приета съдебнопсихиатрична експертиза за липсата на данни за „алкохолна зависимост” не изключва възможността за злоупотреба с алкохол от съпруга. Изложени са съображения за това, че е невъзможно разпределение на ползването на семейното жилище между бившите съпрузи, тъй като същото е неподеляемо, а поради крайно влошените отношения между страните не може да се ползва от тях съвместно след прекратяването на брака.
За да обоснове допустимост на касационното обжалване жалбоподателят е посочил, че с решението е даден отговор на въпроси от значение за правилното решаване на конкретния спор, а именно за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с установяване вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и по конкретно съдебно-психиатрична експертиза, както и за точното приложение на разпоредбата на чл.172 ГПК, изискваща преценка на съда за възможната заинтересованост на някои категории свидетели, които въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на ТР№2/2004г. на ОСГК на ВКС, което касае правомощията на касационната инстанция при действието на отменения ГПК, ТР№1/2001г. по гр.д.№1/200г. на ОСГК на ВКС – по въпроси свързани с правомощия на въззивната инстанция, решение от 15.04.2002г. по гр.д.№ 677/2001г. на І г.о. на ВКС, в което е прието, че въззивният съд се произнася по същество като прави самостоятелна преценка на събраните пред първата инстанция доказателства, решение от 03.11. 1980г. по гр.д.№65/1980г. на ОСГК, в което е прието, че съдът следва да изложи съображения защо дава вяра на свидетелските показания, които приема за достоверни.
Настоящия съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси за задължението на съда да извърши преценка на всички обстоятелства свързани с установяване вината на съпрузите за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и по конкретно съдебно-психиатрична експертиза, тъй като преценката за вината за развода винаги се прави въз основа на наведените основания за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака и съобразно ангажираните по делото доказателства, въз основа на които те се установяват, поради което е въпрос по съществото на спора. Дали правилно или не съдът е преценил ангажираните по делото доказателства и въз основа на тях дали е извел правилни правни изводи по въпроса за вината – не може да бъде предмет на разглеждане в настоящето производство, в което единственото което се изследва е дали е налице някое от изчерпателно изброените в чл.280 ГПК основания за допустимост. Въззивният съд в случаяй е аргументирал извода си относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака с установените по делото факти. Поставеният въпрос за вината не е основание за допускане на касационно обжалване, защото не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла, разяснен в т. 4 от ТР №1/19-02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящия състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване и по въпроса за неправилното прилагане на разпоредбата на чл. 172 ГПК при оценката на свидетелските показания. Несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивния съд по представените свидетелски показания не представлява само по себе си основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Видно от мотивите на съдебното решение, въззивният съд ясно е посочил как оценява свидетелските показания и защо не дава вяра на определените групи свидетели, както и защо приема за достоверни и обективни други показания. Преценката на показанията на разпитаните като свидетели роднини на посочилата ги страна, както и на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, и на всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, съгласно трайната практика на ВКС се извършва винаги с оглед на всички данни по делото, т. е. на основата на съпоставяне с данните за осъществилите се факти, съдържащи се в останалите събрани по делото доказателства. С оглед на това даваните по различни дела разрешения на въпроса дали следва да бъде дадена вяра на показанията на такива свидетели са основани на различната фактическа обстановка, която е установена по всяко едно от тези дела, а не на изразено принципно становище за хипотезите, при които тези показания следва или не следва да бъдат кредитирани.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.06.2011г. по гр.д.№3536/2010г. на ГС София, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, по жалба на Н. В. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: