4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……………..
София…………………2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети ноември две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. ИВАНОВА
Емилия Василева
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 409/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Е. (Тюркие Ихраджат К. Б. А. Шикрети) – Т., А., чрез адв. А. А. – от АК – гр. Пловдив срещу Решение № 13 от 12.І. 2010 г. по гр.д. № 931/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 243 от 12.VІ.2009 г. по гр.д. № 863/ 2008 г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени искът по чл. 79 ал. 1 ЗЗД, предявен от Т. Е. срещу “Вестман” ООД – гр. Пловдив за 10 108 евро – неизпълнено задължение на ответника към дружество ”Р. Плястик” – Т. по договор за търговска продажба, което вземане е цедирано на ищеца и иск за лихва за забава 967.28 лв., и предявеният като евентуален иск за сумата 10 108 евро, на основание чл. 59 ЗЗД, с оплакване за незаконосъоб – разност и необоснованост на решението. С Молба – уточнение жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК – съдът се е произнесъл по процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС – неправилно е приел, че не е връчена нотариалната покана, защото последващото връчване на книжа на същия адрес на търговеца, е основание да не се прилага чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.), а ВКС с Р. № 88/ 26.VІ.2009 г. по т.д. № 294/ 2009 г. е приел, че щом адресът е посетен и никой не се явява да получи призовката, има основание да се приложи чл. 51 ал. 4 ГПК, ВКС в Р. № 562/20.Х.2008 г. по т.д.№ 293/ 2008 г. е приел, че всеки търговец е длъжен да осигури възможност за връзка чрез свой представител или чрез секретар, телефон, факс или поставено работно време, каквато възможност ответникът не е осигурил, поради което се прилага чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.). Жалбоподателят поддържа, че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, за което сочи Р. на В. № 7887/27.VІ.2008 г. по адм.д. № 4441/ 2008 г. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба “Вестман” ООД – гр. Пловдив не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове са отхвърлени, въззивният съд е изложил, че във връзка с твърдението на ищеца, че с възлагателно писмо от 22.VІІІ.2006 г. му е прехвърлено от турско дружество ”Р. Плястик” вземане 10 108 евро към “Вестман” ООД – гр. Пловдив, възникнало по стоков договор, сключен между “Р. Плястик” и “Вестман” ООД, следва цесията да е съобщена на длъжника. Съдът е посочил, че това не е извършено с Писмо от 22.VІІІ.2006 г. на цедента до длъжника и с Писмо от 4.ІХ.2006 г. на цесионера до длъжника, за които няма данни да са получени от последния. За нотариалната покана на цесионира до длъжника, чрез нотариус рег. № 401- Е. А. – гр. Пловдив, съдът е приел, че неправилно нотариусът е приложил чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.) и същата не е редовно връчена. Посочил е, че отбелязването ”на посочения адрес такава фирма не е открита”, не дава основание да се приложи чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.), тъй като съгласно удостоверението за актуално състояние, седалището на “Вестман” ООД е в гр. Пловдив, ул. ”Ст. С.” № 56, ет.4 ап. 16, където е и домашният адрес на управителя В. К. Г., на който адрес преди датата, посочена в нотариалната покана 28.ІХ.2007 г., и след тази дата, търговецът е получавал съдебни книжа. Като е заключил, че неоткриването на последния при еднократното посещение на адреса, не дава основание да се приложи чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.), че търговецът не е променил адреса, вписан в търговския регистър, съдът е счел, че цесията не е съобщена на длъжника и тъй като договорът за цесия не е породил действие спрямо длъжника и за него цесионерът не се явява К.тор за задължението му към цедента, исковете са неоснователни.
От изложения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос, разрешен от въззивния съд, с оглед данните по делото, може да се изведе релевантния за делото процесуалноправен въпрос: при връчване на нотариална покана на търговец на адреса на управление, вписан в търговския регистър, за да приложи нотариусът чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.), достатъчна ли е забележката му, че на адреса “такава фирма не е открита”. Въпросът е релевантен за делото, тъй като съобщаването на цесията на длъжника обуславя изхода на делото.
Изложеният въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че не може да се приложи чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.), без да са налице конкретни данни, събрани по предвидения в ГПК (отм.) ред за настъпила промяна в адреса на търговеца, която търговецът не е поискал да бъде вписана в търговския регистър по партидата му, както и че разпоредбата на чл. 51 ал. 4 изр. 2 ГПК (отм.) има предвид фактическа промяна на адреса на управление на търговеца, която не е отразена в търговския регистър. В този смисъл е практиката на ВКС, изразена в Р.№ 604/28.ХІ.2008 г. по т.д.№ 324/ 2008 г., Р.№ 658/ 8.Х.2008 г. по т.д.№ 369/ 2008 г., Р.№ 740/10.ХІ.2008 г. по т.д.№ 461/ 2008 г., Р.№ 639/6.Х.2008 г. по т.д.№ 322/ 2008 г., Опр.№ 310/ 16.Х. 2008 г. по ч.т.д.№ 265/ 2008 г., Опр.№ 318/25.ХІ.2008 г. по ч.т.д.№ 317/ 2008 г. и др. В този смисъл е и посоченото от жалбоподателя Р. на ВКС № 562/ 20.Х.2008 г. по т.д.№ 293/ 2008 г. В случая нотариусът, като е посетил един единствен път адреса на управление на търговеца и не отбелязъл трите имена и адреса на лицето от живущите на посочения адрес, дало сведението, само въз основа на забележката “такава фирма не е открита”, не е имал основание да приложи разпоредбата на чл. 51 ал. 4 ГПК (отм.) и нотариалната покана не е редовно връчена.
Представеното от жалбоподателя копие от Р.№ 88/26.VІ.2009 г. по т.д.№ 294/ 2009 г. на ВКС не касае еднократно посещение от връчителя на адреса на управление на търговеца, поради което няма приложение към разрешения по настоящото дело въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК. Посоченото от жалбоподателя Р. на В. № 7887/27.VІ.2008 г. г. по адм.д. №4441/2008 г., не е акт на ВКС или на различни по степен съдилища, йерархически долустоящи на ВКС, поради което не съставлява съдебна практика по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 13 от 12.І.2010 г. по гр.д. № 931/ 2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: