1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
[населено място], 02.10.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 3521/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Обжалвано е решение от 25.04.2014г., постановено по гр.дело № 82/2014г. на Монтанския окръжен съд съд, с което е потвърдено решение на Районен съд [населено място] от 4.03.2014г. по гр.дело № 527/2013г.
В касационната жалба касаторът [фирма] , със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от адв. П. Л., САК, поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище по подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложение на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът [фирма] формулира два правни въпроса при допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. При безспорна договорна обвързаност между страните, породена от сключения между тях договор за изработка, налице ли е осъществено приемане на допълнително изработеното по реда на чл.264, ал.1 ЗЗД и ако е прието това допълнително изработено, следва ли поръчващият да заплати възнаграждение за приетата работа и 2. При липсата на пълно и всеобхватно докладване на доказателствата по делото в приетия от първоинстанционния съд доклад и липсата на указания на съда, че не са представени доказателства за факти, които не са били безспорни нарушени ли са съдопроизводствените правила при докладването на делото, съобразно предпоставките на чл.146 ГПК.
По първият въпрос становището на настоящия състав на ВКС, ТК е, че въпросът не се явява обуславящ изхода на спора, доколкото въззивният съд не е приел за доказано, че между страните има сключен допълнителен договор за изработка за извършване на допълнителни строителни работи , извън тези по договора от 6.11.2007г. за възлагане на малка обществена поръчка. За да потвърди решението на първоинстанциния съд, с което е отхвърлен искът за сумата от 14 963.58 лв., окръжният съд е приел, че между страните е сключен договор за малка обществена поръчка, подчинен на правилата на ЗОП, в който цената на СМР е уговорена на 149 523.75 лв. Това е цената, която е получил изпълнителя на договора. Изложени са съображения, че анекс към договора от 6.11.2007г. между Кмета на [община] и изпълнителя – дружеството касатор не е сключван, а дори да се приеме, че извършените СМР имат обслужващо предназначение и не са елемент от договора за обществена поръчка, липсват писмени доказателства възложителят – [община] да е дала съгласие за извършването им и да е одобрила извършената работа. Съдът се е позовал на неизпълнение чл.12 от договора за малка обществена поръчка, съгласно който всички частични изменения по време на строителството и заповеди трябва да бъдат вписани в заповедната книга на обекта за изпълнение. С оглед на тези мотиви на въззивният съд формулираният въпрос не се явява обуславящ изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда. Съгласно постановките на т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване. Независимо от това за пълнота следва да се отбележи, че решение № 110 по т.дело № 597/2010г. и решение № 48 по т.дело № 822/2010г. на ІІ т.о. на ВКС съдържат произнасяне по обективно различни от поставения от касатора правен въпрос, поради които не е осъществен и допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. Решение №404 по гр.дело № 1493/1999г. на ВКС, Vгр.о. е постановено по отменения ГПК , поради което не осъществява селективния критерий противоречие със задължителна за съдилищата практика на ВКС. Решението съдържа произнасяне за цената по която трябва да се извърши разплащане при доказан сключен договор за изработка.
Процесуалноправният въпрос не е релевантен за спора, тъй като за първи път се поставя пред касационната инстанция. Във въззивната жалба касаторът не се е позовал на допуснати от първоинстанционния съд нарушения при изготвяне на доклада, поради което въззивният съд не се е произнесъл по поставения процесуален въпрос. Поради това и въпросът няма значението на процесуалноправен въпрос за изхода на делото, съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2010г. указания по приложение на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК. В случая следва да се има предвид даденото в т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013г. по тълк.дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 29.04.2014г., постановено по в.гр.дело №82 /2014 г. на Монтанския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: