3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
712№
София, 22.08.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав :
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№3291/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], общ.Вълчи дол, обл.В., срещу решение №455 от 4.06.2015г., постановено по в.т.д.№637/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО, І с-в, с което е потвърдено решение №4/16.101.2015г. по гр.д.№314/2014г. на Районен съд –Девня.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Без да се излагат съображения в подкрепа на релевираните касационни основания, с касационната жалба се претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е формулирал следния процесуалноправен въпрос, за който твърди, че е обуславя допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а именно: „При препращане на мотивите към първоинстанционното решение по реда на чл.272 ГПК въззивният съд следва ли да изложи мотиви за обосноваване на съображенията, с оглед на които споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд за доказаност на релевантните за спора факти?”. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с решение №191/25.07.2013г. по гр.д.№63/2013г. на ВКС, ІІІ г.о.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното по касация дружество [фирма] – [населено място], в който се излагат съображения за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, поради липсата на предпоставките за това по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Сочи се, че направеното препращане от страна на въззивния съд към мотивите на първоинстанционното решение, при липсата на посочване във въззивната жалба на твърдения, в какво се изразяват пороците на решението, е съобразено с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/2001г на ВКС, ОСГК, и в решение по гр.д.№759/09 на ВКС, ІV г.о. С отговора се претендират разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение №4/16.01.2015г., постановено по гр.д №314/2014г. по описа на Районен съд – Девня по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е признато за установено по отношение на ответника [фирма], че същият дължи на ищеца [фирма] сумата от 22 530.74 лв. – сбор от главници за извършени транспортни услуги по двустранен протокол за прихващане на задължения от 28.12.2012г., сумата от 2 449.62 лв. – сбор от лихвите за забава върху главниците за периода от 28.12.2012г. – 21.11.2013г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 21.11.2013г., до окончателното плащане, за изпълнението на което парично задължение е издадена заповед №10002/22.11.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №17102/2013 г. по описа на IX състав на В.. С обжалваното пред настоящата инстанция решение №455/4.06.2015г., по в.т.д.№637/2015г., въззивният състав от Варненски окръжен съд, е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
В обжалваното решение въззивният съд е посочил, че въззивникът [фирма] не е изложил във въззивната жалба доводи против фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд. С оглед служебната проверка на валидността и допустимостта на решението по чл.269 изр.1 ГПК съдът е изложил мотиви за това, че обжалваното пред него решение е валидно и допустимо. Посочил е, че по отношение на неправилността на обжалвания съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269 изр.2 ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Въззивният състав е приел, че доколкото между страните не е налице спор /пред първата инстанция ответникът е направил възражение единствено да неподсъдност/ относно факта на извършените транспортни услуги, по посочените във фактурите цени, както относно наличието на подписано споразумение, имащо характер на установителен договор, относно остатъка от дължимото възнаграждение, нито са налице оплаквания относно установената от съда фактическа обстановка, е основание въззивният съд да препрати изцяло към фактическите изводи на районния съд съгласно чл. 272 ГПК. Съдът е посочил, че не е установил нарушение на императивни материалноправни разпоредби, за които по аргумент от т.10 на ТР№1/17.07.2001 год. по т..д.№1/2001 год., ВКС, ОСГК, въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. По тези съображения и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, въззивният състав е аргументирал извода, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на разпоредбата на чл.272 ГПК, е значим въпрос за конкретния спор по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, но по отношение на него не е налице твърдяната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касация. За да приложи разпоредбата на чл.272 ГПК и да потвърди първоинстанционното решение, въззивният състав се е съобразил с обстоятелството, че във въззивната жалба липсва обосновка на оплакванията на жалбоподателя, както и доводи против фактическите и правните констатации на първата инстанция. Изрично е посочил, че е извършил служебна проверка и не е констатирал неправилно приложение на императивна материалноправна норма. Ето защо поставеният от касатора въпрос е решен в съответствие с практиката на ВКС по прилагането на чл.269 ГПК, обективирана в т.1 от Тълк.решение №1/9.12.2013г. по тълк.д№1/2013г. на ВКС, ОСГТК. Посоченото от касатора решение №191/25.07.2013г. по гр.д.№63/2013г. на ВКС, ІІІ г.о., не се отнася до случаите, при които липсва обосновка на оплакванията във въззивната жалба, при които въззивникът не оспорва фактическите и правните констатации на първоинстанционния съд и когато е констатирано, че с първоинстанционното решение не са нарушени императивни материалноправни норми.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното по касация дружество [фирма], тъй като с отговора на касационната жалба не са представени доказателства за направени разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №455 от 4.06.2015г., постановено по в.т.д.№637/2015г. по описа на Варненски окръжен съд, ТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: