4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
С., 25.10. 2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 1849/2018год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез прокурор Д. К. от Апелативна прокуратура – П., против решение № 33/22.02.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 749/2017г., с което е потвърдено решение № 1296 от 30.10.2017 г. по гр.д. 488/2017 г. на Пловдивския окръжен съд, в обжалваните негови части, с които е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. Ц. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, тревоги и стрес, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по ДП № 49/2008 г. по описа на О. при ОП-П. и н.о.х.д. № 1010/2013 г. по описа на Специализирания наказателен съд, приключило с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 21.12.2015 г. до окончателното изплащане, както и е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на И. С. Ц. сумата 505 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете, и 10 лв. – разноски за държавна такса. В тежест на ответника са възложени сторените от ищеца във въззивната инстанция разноски в размер на 830 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което размерът на присъденото възнаграждение да бъде намален.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се поддържа основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се формулират следните правни въпроси: 1./ „Относно задължението на съда при определяне на неимуществените вреди да извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта при предявен иск за репариране на вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение“ и 2./ „Как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди?“. Допускането на касационно обжалване се обосновава с довод, че въззивният съд при определяне на размера на дължимото обезщетение не е съобразил всички относими обстоятелства, сред които и това, че срещу ищеца е водено и друго съдебно производство, по което е постановена осъдителна присъда, в противоречие с т. II от ПП на ВС № 4/1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3/05 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1/01 г. на ОСГК на ВКС, решение № 123/23.06.2013 г. по гр. д. № 254/2014 г. на ВКС, III, г. о., решение № 382/06.10.2011 г. по гр. д. № 1156/2010 г. на ВКС, IV, г. о., решение № 295/18.12.2017 г. по гр. д. № 384/2017 г. на ВКС, IV, г. о. и решение № 449/16.05.2013 г. по гр. д. № 1393/2011 г. на ВКС, IV, г. о.
Ответната страна И. С. Ц. не взема становище по касационната жалба.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Въззивният съд е обосновал, че на основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ следва да бъде ангажираната отговорността на държавата за вредите, причинени на ищеца в резултат на повдигнатото неоснователно обвинение в извършването на престъплението, за което е оправдан. Счел е, за установено от свидетелските показания, че вследствие на воденето наказателно производство ищецът изпитвал притеснение, стрес и страх. Лечението на здравословните му проблеми в условията на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“ му създало допълнителни притеснения, за това че не може свободно да организира лечението си. При определяне на размера на дължимото обезщетение въззивният съд е взел предвид продължителността на наказателното производство и на периода на задържане в ареста, тежестта на обвиненията и притесненията от предвидените наказания, участието на ищеца в производство за един дълъг период с лично явяване в поредица от заседания, което според съда освен притеснения несъмнено довело и до затруднения в ежедневието на ищеца, включително да намери работа и да работи. Посочил е, че от значение са и обстоятелствата, установяващи се от представената от ответника с отговора на исковата молба справка за съдимост, както и от представените в хода на приложеното наказателно дело такива справки, според които ищецът е осъждан с присъда от 04.12.2007 г. на РС-Пловдив (като е отложено изпълнението й) и още по време на производството пред Специализирания наказателен съд с определение от 03.01.2013 г. по н.о.х.д. № 8775/2012 г. на ПРС му е наложено наказание лишаване от свобода за престъпление по чл. 308, ал.7 от НК (1 година и 4 месеца), което той е изтърпял в Затвора-П. и бил освободен на 03.09.2013 г. В този смисъл ищецът не бил лице с чисто съдебно минало, което поначало понася по-тежко наказателно производство против него. Съдът обосновал, че е неоснователно позоваването на водено срещу ищеца наказателно производство и по н.о.х.№ 5441/2015 г. на ПРС, тъй като то е образувано вече след приключването на н.о.х.д. № 1010/2013 г. на Специализирания наказателен съд с влязлата в сила на 18.07.2014 г. оправдателна присъда. Заключил е, че в случая наказателното производство срещу ищеца е продължило през един обективно дълъг житейски период от 5 години. Съобразил е също, че според заключението на съдебно-психологичната експертиза от 04.10.2017 г. при ищеца не се установяват дезадаптивни промени в психичните сфери и в начина му на цялостно когнитивно и личностово функциониране като резултат от провеждането на наказателното производство против него, задържането и престоя му в следствения арест, както и наличие на душевна травма вследствие на преживяното от него. С оглед на тези съждения е определен размерът на дължимото се на ищеца обезщетение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
В задължителната практика на ВС и ВКС, на която се позовава касаторът – т. 11 и раздел II от мотивите към нея от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и в приложените към изложенията решения на ВКС, постановени по чл. 290 ГПК, изрично е изтъкнато, че при определянето размера на обезщетението, съдът следва не само да обсъди всички установени по делото, релевантни в конкретния случай, обективно съществуващи обстоятелства, но и да извърши и да отрази в мотивите си своята преценка относно тяхното конкретно значение за определянето на справедливия размер на обезщетението.
При изложените от него мотиви, въззивният съд е обсъдил в мотивите си всички, приети за установени от него обстоятелства по делото, които са релевантни за определяне размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди, но не е посочил какво е значението на тези обстоятелства при определянето на същия – как всяко от тях се отразява върху него – в насока за увеличаването или за намаляването му, при преценката им като критерии за справедливото му определяне.
Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос по приложението на чл. 52 от ЗЗД, във с чл. 4 и чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, а именно – относно определянето от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за обезщетение за репариране на такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение, когато увреденият ищец е оправдан с влязла в сила присъда.
Прокуратурата на Република България не дължи заплащане на държавни такси по делото, съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 от ГПК (в този смисъл е и ТР № 7/2014 от 16.11.2015 г. на ОСГК на ВКС).
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на III г. о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 33/22.02.2018г., постановено от Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 749/2017г., в обжалваната част.
Делото да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на ВКС за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: