2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр. София, 03.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 2277 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Заложна къща Докс-90” ЕООД против решение №46/06.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 67/2019 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен, отменил е първоинстанционното решение и е постановил ново, с което е уважил иска.
Съдът е приел, че писменото 15-дневно предизвестие,отправено от ищцата,е достигнало до работодателя най-късно на 04.07.2018 г., като срокът на същото е изтекъл на 19.07.2018 г.,поради което трудовото правоотношение е било надлежно прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ от ищцата,считано от 20.07.2018 г. Прието е, че правото по чл.326 ал.1 от КТ за едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника/служителя с предизвестие е субективно право,което се упражнява само по преценка на работника/служителя независимо от причината за прекратяване на трудовия договор на това основание. Трудовият договор се прекратява по силата на закона с изтичане на срока на предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 от КТ/.Съдът е посочил, че за страните по правоотношението съществува възможност трудовият договор да се прекрати и преди изтичане срока на предизвестието,като се заплати на другата страна обезщетение за неспазения срок-чл.220 ал.1 и 2 от КТ.Касае се за заместване на първоначално дължимата престация-спазване на срока на предизвестието чрез отработването му,с друга престация-плащане на определена в закона сума.За да произведе действие разпоредбата на чл.220 от КТ,т.е. договорът да се прекрати преди изтичане на срока на предизвестието,дължимата сума за обезщетение по горната разпоредба следва да е била реално изплатена.Ако сумата не бъде платена,прекратяване на правоотношението преди изтичане на срока на предизвестието не настъпва,но същото се прекратява по закон с изтичане срока на предизвестието. В случая ищцата не е отправила волеизявление за неспазване срока на 15-дневното предизвестие и не е изразила готовност да изплати на работодателя обезщетение за неспазен срок на предизвестието,нито е изплатила такова. Съдът е приел, че в този случай ефектът на прекратяването на трудовото правоотношение настъпва с изтичане на срока на предизвестието,който е следвало да се отработи от ищцата. Не е спорно по делото,че същата не се е явявала на работа от 05.06.2018 г.,като през периода 05.06.2018 г.-10.06.2018 г. е ползвала отпуск поради временна неработоспособност /болничен лист от 05.06.2018 г. на лист 33 от делото на Д./,а от 11.06.2018 г. нататък е преустановила без заявена причина явяването си на работа при ответника,т.е. не е отработила срока на предизвестието. Законът свързва момента на прекратяване на трудовото правоотношение чрез едностранно предизвестие от работника/служителя единствено с изтичане на срока на предизвестието /чл.335 ал.2 т.1 от КТ/,поради което и фактът дали в рамките на този срок работникът/служителят е работил или не е ирелевантен за настъпване ефекта на прекратяването.Соченото в заповед №31/20.07.2018 г. от работодателя неявяване на ищцата на работа повече от два последователни работни дни от 11.06.2018 г. нататък е основание единствено за търсене дисциплинарна отговорност на същата,но не се отразява на законосъобразното реализиране на потестативното право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение от работника/служителя.Ако в рамките на срока на предизвестието работникът/служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина,работодателят може да го уволни дисциплинарно.За да е законосъобразно обаче уволнението на основание чл.330 ал.2 т.6 от КТ,следва дисциплинарното наказание да е наложено от работодателя преди изтичане на срока на предизвестието,отправено на основание чл.326 ал.1 от КТ от работника/служителя,т.е. докато трудовото правоотношение е все още висящо.При настоящата хипотеза, съдът е приел, че работодателят е следвало да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ преди датата 20.07.2018 г.,защото срокът на отправеното от ищцата предизвестие е изтекъл най-късно на 19.07.2018 г. при приемане на най-късна дата,на която работодателят е получил предизвестието,04.07.2018 г.Управителят на ответното дружество е издал процесната заповед за дисциплинарно уволнение едва на 20.07.2018 г.,като наказанието съгласно чл.195 ал.3 от КТ се счита наложено от по-късна дата-09.08.2018 г.,когато заповедта е връчена на ищцата.Към датата 09.08.2018 г. трудовото правоотношение с ищцата вече е било прекратено на основание чл.326 ал.1 от КТ поради изтичане на срока на отправеното предизвестие.Не може да бъде прекратено едно вече несъществуващо правоотношение,което е довело въззивния съд до извод за незаконосъобразност на заповед №31/20.07.2018 г. на управителя на ответното дружество.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Сочения правен въпрос в тази насока е относно възможността да се прекрати трудово правоотношение с предизвестие от страна на работника, без да е заплатено неизработеното предизвестие.
В тази насока е налице трайна и единна практика на ВКС – тълкувателно решение №2 от 23.10.2012 год. по тълкувателно дело №2/2012 год. на ВКС,ОСГК;решение №104/ 20.04.2011 год. по гр. д. №1833/2009 год. на ВКС,IV г. о.;решение №54 / 01.03.2011 год. по гр. д. №1939/2009 год. на ВКС,IV г. о.;решение №34 / 24.03.2017 год. по гр. д. №2962/2016 год. на ВКС,IV г. о.;решение №617/15.10.2010 год. по гр.д.№1493/2009 год. на ВКС,III г.о.;решение №6/31.01.2008 год. по гр. д. № 60/2007 год. на ВКС, III г. о.;решение № 39/27.02.2012 год. по гр.д.№410/2011 год. на ВКС,ІІІ г.о и др., в т.ч. и цитираните от касатора решения. В тази практика еднозначно се приема, че правото на едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или служителя с предизвестие е уредено с разпоредбата на чл.326 ал.1 КТ.Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено само по преценка на работника или служителя, независимо каква е причината за прекратяване на трудовия договор на това основание.Работникът или служителят не е длъжен да мотивира писменото волеизявление, с което предизвестява работодателя, че едностранно прекратява трудовия договор на основание чл.326 ал.1 КТ.При прекратяване на трудовия договор по чл.326 ал.1 КТ работникът или служителят отправя писмено предизвестие до работодателя и по отправеното писмено предизвестие работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.Трудовият договор се прекратява по силата на закона, с изтичане па срока на предизвестието- чл.335 ал.2 т.1 КТ, освен ако той или работодателят пожелаят да го прекратят и преди да изтече този срок.С разпоредбата на чл.220 КТ законодателят е предоставил на всяка от страните по трудовия договор възможността да не спази срока на предизвестие, като заплати на другата страна обезщетение с определен в закона размер-брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.Касае се за заместване на първоначално дължимата престация, а именно спазване на срока на предизвестие чрез отработването му, с друга престация, а именно : плащане на определената в закона сума.За да произведе действие разпоредбата на чл.220 КТ, дължимата сума за обезщетение трябва реално да се заплати.Ако сумата по чл.220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия договор не настъпва и срокът за предизвестие трябва реално да се отработи.В този случай, ако в рамките на срока на предизвестие, работникът или служителят извърши нарушение на трудовата дисциплина, за което работодателят да го уволни дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на надлежно мотивирана от работодателя заповед на работника или служителя.
В случая съдът е съобразели горната практика на ВКС, като е приел, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичането на срока на предизвестието, т.е., че е прекратено правоотношение чрез налагане на дисциплинарно наказание, което вече е било прекратено на друго основание, поради което е незаконосъобразно налагането на дисциплинарно наказание. В този смисъл липсва соченото противоречие с практиката на ВКС по поставения правен въпрос.
Поставените въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК не водят до наличие на касационно основание за допускане до касационно обжалване, тъй като първият въпрос е фактически в първата си част, а по въпроса как се извършва връчване на документи на работник при невъзможност за лично връчване от страна на работодателя е налице трайна практика на ВКС, възможност, от която, видно от данните по делото страната не се е възползувала. Следва да се отбележи, че въззивният съд не се е произнесъл по този въпрос, поради което същия е и неотносим към пнроизводството по чл.288 ГПК.
Относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение, отговор е даден с посочения по-горе отговор на въпроса, поставен в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като същия е съобразен изцяло от страна на въззивния съд, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, доколкото и по него съществува практиката на ВКС, посочена по-горе.
Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.
Водим от горното, съставът на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №46/06.03.2019 г., постановено по гр.д.№ 67/2019 г. от състав на Окръжен съд – Добрич.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1. 2.