О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
София, 30.11.2009 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 761/2009 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от „С” ООД гр. К., чрез процесуалния му представител адв. А, срещу определение № 416 от 15.07.2009 г., постановено по ч. т. д. № 360/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на дружеството против определение от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 185/2009 г. на Окръжен съд гр. К..
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Моли същото да бъде отменено, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба В. В. А. от гр. К. не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното определение тричленен състав на ВКС, ТК, първо отделение е оставил без разглеждане депозираната частна касационна жалба срещу определение от 02.04.2009 г. по ч. гр. д. № 185/2009 г. на КОС, по съображения, че същата е процесуална недопустима, тъй като атакуваният с нея съдебен акт подлежи на двуинстанционно разглеждане и с произнасянето на ОС гр. К. е изчерпан реда за обжалване, с оглед на което постановеното от него определение е влязло в сила.
Обжалваното определение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 от ГПК, на обжалване пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, както и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението по чл. 389, респ. чл. 390 от ГПК, постановено по молба за допускане на обезпечение, не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Възможността за обжалването му е предвидена в чл. 396, ал. 1 от ГПК сочи приложението на нормата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК – контролът на съдебния акт е изрично предвиден в закона. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 от ГПК обаче, определя компетентност на ВКС само по отношение на определения, постановени за първи път от въззивна инстанция, респ. друг състав на ВКС. Следователно, за определенията на първоинстанционния съд, чието обжалване с частна жалба е изрично предвидено в закона, в общия случай контролът е двуинстанционен. На обжалване пред ВКС би подлежало само определението на въззивния съд, с което се оставя без разглеждане частната жалба по чл. 396, ал. 1 от ГПК, респ. когато определението по обезпечението е постановено за първи път от въззивния съд.
Ето защо определението, с което по въззивна жалба съдът допуска, респ. не допуска обезпечение по чл. 389 и сл. от ГПК не е от категорията на съдебните актове посочени в чл. 274, ал. 3 от ГПК, подлежащи на касационен контрол – не прегражда развитието на делото и не дава разрешение по същество на друго производство, нито прегражда неговото развитие. Определенията по същество предполагат неотменимост на съдебния акт и разрешаването на материалноправен въпрос, свързан с предмета на съдебното производство. Определението по обезпечение на иска има несамостоятелен, привременен характер. То има действие до приключване на съдебното производство и при наличието на предвидените в закона предпоставки, обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена в рамките на същото производство или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
Видно от данните по делото Кюстендилския окръжен съд не е постановил за първи път обезпечителна мярка, а се е произнесъл по същество по подадената частна жалба срещу отменено обезпечение от първоинстанционния съд. В случая редът на обжалване по чл. 396, ал. 1 ГПК е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на определението за обезпечение от по-горен съд, поради което същото не подлежи на касационен контрол. Неточното указание в диспозитива на въззивното определение за възможността за обжалване не създава процесуални права за страната, с каквито тя не разполага съгласно действащия в момента ГПК.
При тези фактически данни, обжалваното определение № 416 от 15.07.2009 г. на Върховния касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 360/2009 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 416 от 15.07.2009 г., постановено по ч. т. д. № 360/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, първо отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: