О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр. София, 04.07.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 500 по описа на Върховния касационен съд за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решение от 18.12.2010 год. по гр. д. № 2939/2007 год. Софийски градски съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 17.04.2007 год. по гр. д. № 11672/2006 год. на Софийския районен съд, с което е допусната съдебна делба между Г. К. И. и Л. С. Н. на недвижим имот, представляващ апартамент № 147 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 5, състоящ се от една стая, кухня и сервизни помещения, целият с площ 45.39 кв. м., заедно с избено помещение № 24 и с 2.519 % ид. ч. от общите части на сградата, при равни квоти за двамата.
Въззивното решение се обжалва с касационна жалба в срок от Л. С. С., чрез пълномощника й адвокат М. М., с оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, с искане за отмяната му. Претендира присъждане на направените разноски.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. Счита произнасянето от въззивния съд по въпроса за оборване законната презумпция по чл. 19 СК /отм./ за съвместен принос на съпрузите, свързан с придобиването на имота от единия съпруг по силата на подарени му права по жилищноспестовен влог по реда на чл. 117 З. /отм./ е в противоречие с разясненията в ТР № 18 по гр. д. № 88/76 год. на ОСГК на ВС, решение № 691 от 30.05.85 год. на І г. о. и решение № 168 от 20.02.2009 год. по гр. д. № 5906/2007 год. на ІІІ г. о. на ВКС.
Съделителят Г. К. И., чрез адв. Р. П. в представения писмен отговор оспорва наличието на поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на решението, респ. поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените съдебно разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият си състав, при проверката за наличие на основания за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е допусната съдебната делба между страните, бивши съпрузи, при равни права в съсобствеността, въззивният съд приел, че описаният апартамент е придобит по време на брака между страните, презумпцията по чл. 19, ал. 3 СК/1985 год. /отм./ за наличие на съвместен принос в придобиването му на името на двамата съпрузи не е оборена, поради което и е възникнала съпружеска имуществена общност върху него. Възраженията на ответницата, сега касатор, че са вложени средства на нейния баща, прехвърлил жилищноспестовен влог на нейно име, като дарение, са намерени за неоснователни и недоказани.
Съдът е обсъдил установените факти във връзка с прехвърляне на суми по влог на касаторката преди покупко-продажбата на апартамента, като приел, че същите са недостатъчни да обусловят извод за наличие на дарени парични средства само на единия съпруг, с оглед момента на това прехвърляне. По делото не са били представени категорични доказателства, че преведените суми от влога на бащата са дарени само на нея, а не на семейството, поради което и съдът приел твърденията й за вложени лични средства в закупуването на апартамента за неоснователни.
Следователно, изводът на въззивният съд за наличие на съпружеска имуществена общност върху придобития имот и възникване на обикновена съсобственост след развода на страните при равни права, е обусловен от направената преценка на събраните доказателства, установяващи момента на придобиване на собствеността с договора от 20.01.83 год., обосноваващи приложението на презумпцията по чл. 13, ал. 1 СК от 1968 год., респ. чл. 19, ал. 1 СК от 1985 год. /отм./ и недоказаността на твърдението на касаторката за вложени нейни лични средства в придобиването му, което обстоятелство да обори същата презумпция и да обоснове нейната изключителна собственост върху придобитото вследствие пълна трансформация на тези средства. Произнасянето по този въпрос не е в противоречие с представената съдебна практика, относима към въпрос, по който въззивният съд не се е произнесъл – за прехвърляне на права по жилищноспестовен влог и заем от АБПФК. Изводът на въззивния съд за придобиване на апартамента в режим на съпружеска имуществена общност е обусловен от преценката на събраните доказателства, установяващи момента на сключване на договора от двамата съпрузи, начина на плащане на цената със собствени средства, въз основа на което е приел, че твърдението на ответницата за вложени средства на нейния баща в закупуването му е останало недоказано, респ. за дарени такива само на нея, а не е обсъждал наличие на прехвърлителна сделка на права по спестовния влог в качеството на родителя на активен борец против фашизма и капитализма, респ. налице ли е упражняване на такива в лицето на касаторката. Твърдението на последната, и то въведено в уточнителната й молба към въззивната жалба, е за индивидуална нейна собственост върху апартамента, с оглед влагане на средства на баща й и съдействие от последния за закупуването му като АБПФК, както и банков кредит. Въззивният съд приел, че дори и да се приеме прехвърляне на права по спестовния жилищен влог, то не е установено наличие на дарение само в полза на единия съпруг, за да се обори съвместния принос на съпрузите в придобиването на имота. Поради това и по формулираният в изложението на касаторката материалноправен въпрос не е налице противоречиво произнасяне в представената съдебна практика, тъй като отговорът му предпоставя разглеждане на делото по същество, което в настоящето производство по чл. 288 ГПК не може да се осъществи. За да се допусне касационно обжалване на решението законът предвижда наличието на произнасяне по правен въпрос от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на доказателствата, съгласно мотивите на т. 1 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като посоченият в изложението въпрос е относим към правилността на решението, а не е обусловил решаващите изводи на съда, при наличие на предпоставката произнасянето по него да е в противоречие с представената практика, то не са налице основания за допускане на касационно обжалване нито по чл. 280, ал. 1, т. 1, нито по т. 2 ГПК.
Поради това и с оглед този изход на настоящето производство касаторката следва да заплати на ответника в него направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 18.12.2010 год. по гр. д. № 2939/2007 год. по описа на Софийски градски съд, по подадената от Л. С. С. от [населено място], чрез адвокат М. М., касационна жалба против него.
Осъжда Л. С. С. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Е”, ет. 5, ап. 147 да заплати на Г. К. И. от с. гр.,[жк], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 4, ап. 11 направените разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: