О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 712
гр.София, 06.11.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 5365/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на Д. Т. Д. – Р. срещу определение на Варненски апелативен съд № 645/ 28.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 496/ 2015 г., с което е потвърдено определение на Варненски окръжен съд от 20.08.2015 г. по гр.д.№ 2124/ 2015 г. в частта му, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка да бъде освободена на основание чл.83 ал.2 ГПК от задължението за плащане на сумата 100 лв – разноски за възнаграждение на вещо лице по допусната експертиза и от задължението за плащане на всички разноски по делото до приключването му.
Жалбоподателката поддържа, че определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото въззивният съд не е обсъдил доводите й и представените доказателства за обстоятелствата, които обуславят основателността на искането й. Твърди, че има месечни доходи единствено от пенсия (437,88 лв) и разполага с вземане за годишна рента от 540 лв. Здравословното й състояние обаче (заболяване хипертония – ІІ степен, калциноза на аортата и дискова херния на лумбални прешлени) налага значителни разходи за лекарства и предстоящо оперативно лечение. Излага съображения, че не може да получава доходи от имотите, които притежава, предвид лошото им състояние. Счита, че при обсъждането на тези обстоятелства съдът би стигнал до извод, че са налице основанията за освобождаване от задължение за плащане на разноски и че е следвало да уважи искането й. Поради това моли въззивното определение да бъде отменено и да бъде освободена от това задължение.
С оглед допускане на касационното обжалване жалбоподателката е формулирала процесуалноправни въпроси за задължението на администриращ постъпила жалба съд да се произнесе по искане за освобождаване от държавна такса по нея и дължи ли се такава такса, докато приключи производството по искането за освобождаване; за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спора и да обсъди събраните доказателства и доводите на страните; за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.30 ЗН относно стойността на наследствената маса; за релевантността, при преценката на основателност на искане за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски, на наличието на имуществени спорове, накърнени или отнети собственически права или други противоправни състояния; за задължението на съда при направено искане за освобождаване от задължение за такси и разноски да прецени наличието на всяка една от предпоставките и да направи преценка доколко материалното състояние на лицето позволява посрещането на тези задължения. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалваното определение в противоречие с установената от Върховния касационен съд съдебна практика.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Въпросът за задължението на администриращ постъпила жалба съд да се произнесе по искане за освобождаване от задължение за плащане на държавна такса и дължи ли се такава такса, докато приключи производството по искането за освобождаване, не е обуславящ, тъй като няма отношение към процесуалното решение на въззивния съд. Обжалваното определение е постановено единствено по въпроса налице ли са предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК за освобождаване на страната от задължение за внасяне на разноски. Само въпрос, касаещ изводите на въззивния съд за липсата на такива предпоставки, е релевантен за произнасянето му. Въпросът правилно ли съдът е изискал такса по постъпилата жалба няма отношение към това, има ли основание страната да бъде освободена от задължението да посреща разноските за производството.
По аналогични съображения не обуславя обжалваното определение и въпросът за разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.30 ЗН относно стойността на наследствената маса. По такъв въпрос произнасяне в определението на апелативния съд няма, той е разгледал единствено наличието или липсата на предпоставките по чл.83 ал.2 ГПК, а не правилата за тежестта на доказване.
Останалите повдигнати от жалбоподателката процесуалноправни въпроси са обуславящи по отношение на обжалвания акт, но дадените в него разрешения не противоречат на практиката, установена от Върховния касационен съд по реда на чл.290 и чл.274 ал.3 ГПК. Според тази практика, въззивният съд е длъжен да изложи собствени фактически и правни съображения по спора, с който е сезиран, както и да обсъди всички доводи на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. При отхвърлено искане за освобождаване от задължение за плащане на такси и разноски, сезираният с въззивна частна жалба съд трябва да обсъди всички релевантни по смисъла на т.1 – т.6 на ал.2 на чл.83 от ГПК, както и други обстоятелства, които (според конкретиката на случая) биха имали значение за основателността на искането (чл.83 ал.1 т.7 ГПК). Наличието на правни спорове за притежавани от молителя имоти и фактическото им състояние са такива обстоятелства, но те нямат самостоятелно значение, а се преценяват в съвкупност с останалите релевантни факти за имущественото състояние на лицето. Обжалваното определение е съобразено с така установената практика, като съдът е посочил въз основа на кои факти прави извод за възможност на лицето да посрещне задълженията за плащане на разноските по делото. Дали преценката му е правилна, не може да бъде обсъждано, щом по повдигнатите правни въпроси няма основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Варненски апелативен съд № 645/ 28.09.2015 г. по ч.гр.д.№ 496/ 2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: